Аделина Ърби
| Аделина Ърби Adeline Paulina Irby | |
| британска пътешественичка | |
 | |
| Родена |
19 декември 1831 г.
Морнингторп, Великобритания |
|---|---|
| Починала | 15 септември 1911 г.
|
| Аделина Ърби в Общомедия | |
Аделина Паулина Ърби (на английски: Adeline Paulina Irby) е английска пътешественичка и писателка и симпатизантка на южнославянските народи. Заедно с Джорджина Макензи е арестувана като шпионка, двете заедно са авторки на книгата „Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция“ (1867), която според Уилям Гладстоун е „най-добрата английска книга, която съм виждал по Източните въпроси“.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Аделина Ърби е родена на 19 декември 1831 година в Морнингторп, Англия. Неин баща е контраадмирал Фредерик Пол Ърби, втори син на лорд Бостън, а брат ѝ е полковник Хауърд Ърби, известен орнитолог.[2][3]
Сдружава се с Джорджина Макензи и през 1857 година двете заминават за спа центрове в Германия и Австро-Унгария,[4] за да се укрепи здравето на Макензи. В 1858 годин са арестувани за панславянска дейност в Карпатите. Не са изправени пред съд, никоя от тях не е наясно с „панславизма“, но и двате са заинтригувани и това става мотивация за по-нататъшни пътувания и изследвания.[3]
Предприемат пътувания из земите на южните славяни в Османската империя. Три години обикалят из Балканите: от Цариград до Белград, през Сърбия, Босна и Херцеговина, до Далмация, Йонийските острови, от Солун до Северна Албания, от Триест в Хърватия до Белград. Правят пет пътувания, използвайки каруци, понякога покрити без пружини, носилки, преметнати между конете, или кон. Придружавани са винаги от трима до двадесет драгоманци и стражари. За по-добро разбиране на положението научават сърбохърватски и малко български; владеят и немски. Където и да отсядат, те разпитват и изследват положението на християните под турска власт, пишат подробни бележки, трупат свидетелства. Във всяко градче или град слушат разкази за турски зверства. Задават въпроси за положението на жените и училищата за момичета. Стават пламенни защитнички на южните славяни и определят своята мисия - да подобрят условията на християнските славянски жени чрез образование.[3]
През 1862 година публикуват „Бележки за южнославянските страни в Австрия и Турция в Европа“ въз основа на лекцията на Макензи в Бат, и „През Карпатите“, но правят това анонимно.[5]
Ърби и Макензи създават организация за събиране на средства; поради влошено здраве Джорджина Макензи не може повече да пътува и поема ангажименти в чужбина, а през 1871 година се жени.[3] Ърби поддържа редовна кореспонденция с Флорънс Найтингейл, която я насърчава и подкрепя.[6] През 1869 година със средствата отварят християнско девическо училище в Сараево, Ърби го ръководи сама от 1871 година. През 1872 към нея се присъединява Присила Джонстън, внучка на Томас Бъкстон.[3] При Херцеговинско-босненското въстание (1875 – 1878) училището е затворено, а Аделина Ърби последва босненските бежанци и раздава храна на 3000 души от тях. През 1876 година се връща в Англия и докладва за седем училища, които са организирали. Това е от особен интерес, тъй като тогава се разпространяват новините за турските зверства при потушаването на Априлското въстание и за лейди Странгфорд. Ърби е спомената в парламента и Уилям Гладстон написва въведението към второто издание на нейната книга, която тя значително разширява с четири допълнителни глави.[5] През 1879 година Аделина Ърби успява да отвори отново училището за християнски деца в Сараево; за него се смята, че е възпитало следващото поколение учители.[7]
Умира на 15 септември 1911 година в Сараево.
Сведения за българското население в Македония
[редактиране | редактиране на кода]Ърби и Макензи дават многобройни сведения за българската народност на населението в Македония, за неговия бит и живот под властта на турците.[8]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Пътуванията на Джорджина Макензи и Аделина Ърби из славянските провинции на Европейска Турция, в: Райков, Д. Историческата съдба на македонските българи, МНИ, 1997
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Dorothy Anderson, ‘Mackenzie, Georgina Mary Muir [married name Georgina Mary Sebright, Lady Sebright] (1833–1874)’, Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, 2004 accessed 2 March 2013.
- ↑ Dorothy Anderson, 'Irby, (Adeline) Paulina (1831–1911)', Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, 2004 accessed 1 March 2013
- ↑ а б в г д Anderson, Dorothy. Two Women Travellors in the Balkans of the 1860s // brlsi.org. Архивиран от оригинала на 2017-02-24. Посетен на 3 March 2013.
- ↑ Elsie, Robert. Georgina Mackenzie and Paulina Irby: Travels in the Slavonic Provinces of Turkey-in-Europe // albanianhistory.net. Архивиран от оригинала на 2013-10-29. Посетен на 2 March 2013.
- ↑ а б Hadžiselimović, Omer. Two Victorian Ladies in Bosnia, 1862-1875: G.M. MacKenzie and A.P. Irby // spiritofbosnia.org 7 (2). 2012.
- ↑ Florence Nightingale on Women, Medicine, Midwifery and Prostitution. Waterloo, Ont., Wilfrid Laurier Univ. Press, 2005. ISBN 0889204667. с. 847.
- ↑ Miss Paulina Irby. An early suffragist // The Common Cause. 1915.
- ↑ Етнография на Македония, Извори и материали в два тома. Т. 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1992. ISBN 954-430-061-9. с. 177 – 188.
|
