Ада Лъвлейс
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ада.
| Ада Лъвлейс Ada Lovelace | |
| английска математичка | |
 | |
| Родена |
10 декември 1815 г.
|
|---|---|
| Починала | 27 ноември 1852 г.
Марлибън, Великобритания |
| Погребана | Хъкнал, Великобритания |
| Националност |  Великобритания |
| Научна дейност | |
| Област | Математика |
| Работила в | Кеймбриджки университет |
| Семейство | |
| Баща | Джордж Байрон |
| Подпис |  |
| Ада Лъвлейс в Общомедия | |
Огъста Ейда Кинг, графиня на Лъвлейс,[1] родена Огъста Ейда Байрон (на английски: Augusta Ada King, Augusta Ada Byron), е английска математичка, единственото законно дете на поета Лорд Байрон.[2] Днес е известна като Ада Лъвлейс.
Става известна с превода си на научната статия „Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж“ за машина, наподобяваща компютър, към който тя добавя свои бележки. Днес тя се смята за първия програмист в историята, след като написва алгоритъм за намиране на числата на Бернули в такава форма, че да бъде разчетена от машината (т.е. компютърна програма).
За разлика от мнозина, включително и самия Бабидж, които отбелязват само полезността на машината за математически изчисления, Ада Лъвлейс успява да прозре отвъд това и да предугади потенциала на компютрите.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ада Лъвлейс е родена на 10 декември 1815 г. в Лондон. Тя е единственото законно дете на знаменития поет романтик лорд Джордж Байрон, но бракът между него и майка ѝ Ан Изабела Милбанк продължава само около година. Родителите на Ада се разделят едва месец след раждането ѝ. Малко след това Лорд Байрон напуска Англия завинаги и тъй като през 1824 г. умира в Гърция, Ада така и никога не се среща с баща си.
Ада расте като болнаво и много слабо дете и прекарва цялото си детство у дома над книгите. На 13-годишна възраст се разболява от шарка, в резултат на която дълго остава парализирана и близо година прекарва на легло. С образованието ѝ се заемат частни учители, сред които са известни учени и математици като Огъстъс де Морган – първият професор по математика на Лондонския университет. В свое писмо до лейди Байрон Морган предрича следата, която възпитаничката му ще остави, съзирайки огромния ѝ потенциал и откривателски дух.
През 1833 г., на 17-годишна възраст, Ада Лъвлейс се запознава с един от големите учени на епохата, с когото стават приятели за цял живот. Това е Чарлз Бабидж, лукасов професор по математика в Кеймбридж. Двамата започват да водят усилена кореспонденция по теми като математика, логика и други науки. По това време Бабидж вече е популярен в Лондон като изобретател на механична машина за математически изчисления, наподобяваща компютър, която смята с точност до 20 знака. През 1823 г. правителството отпуска първата субсидия за проекта му, наречен „Аналитичната машина на Бабидж“, но изграждането ѝ продължава десет години, конструкцията все повече се усложнява и през 1833 г. финансирането е прекратено. Ада има шанса да види машината преди да бъде завършена, запленена е от идеите на Бабидж и го насърчава да продължи работата си по проекта.
Самият Бабидж никога не пише за своите изобретения, но през 1842 г. италианският математик и инженер Луиджи Менабрия (който впоследствие става министър-председател на Италия – от 1867 до 1869 г.), публикува в швейцарско издание на френски език статия, озаглавена „Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж“. Ада превежда статията от френски на английски език, като при превода добавя извънредно много собствени идеи. Сред тях е неин метод за автоматично пресмятане на уравненията на Бернули с машината. Именно този метод се смята за първия алгоритъм, писан специално за изчислителна машина, или иначе казано първата компютърна програма.
Графинята на Лъвлейс (титла, която получава като съпруга на Уилям Кинг – граф на Лъвлейс) умира от рак на 27 ноември 1852 г.[3] Освен съпруга ѝ, който я изоставя малко преди смъртта ѝ след разговор, чието естество никога никой не узнава, я надживяват трите ѝ деца. По нейно собствено желание е погребана до баща си в гробището на църквата „Света Мария Магдалена“ в Хъкнал, Нотингамшър.
Посмъртно признание
[редактиране | редактиране на кода]През 1998 г. Британското компютърно общество учредява медал в чест на Графинята на Лъвлейс, който се дава за заслуги в областта.
Езикът за програмиране Ada, създаден по поръчка на Министерството на отбраната на САЩ, е кръстен на нейно име.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Звуков файл за английското произношение
- ↑ Ada Lovelace Biography // 6 May 2021.
- ↑ December 1852 1a * MARYLEBONE – Augusta Ada Lovelace. Register of Deaths. GRO.
- ↑ Mrs. Augusta Ada King, Countess of Lovelace // IT History Society. 21 December 2015. Архивиран от оригинала на 15 June 2018. Посетен на 21 December 2017.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Ада Лъвлейс
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Ада Лавлейс- Ada Lovelace: Founder of Scientific Computing // Women in Science. SDSC. Архив на оригинала от 2018-12-25 в Wayback Machine. ((en))
- Toole, Betty. Ada Byron, Lady Lovelace // Biographies of Women Mathematicians. Agnes Scott College, 13 май 2014. ((en))
- Freeman, Elisabeth. Ada & the Analytical Engine // Educom Review, March/April 1996. Архивиран от оригинала на 2009-08-10. Посетен на 2015-01-15. ((en))
- Maria, Popova. Ada Lovelace, the World’s First Computer Programmer, on Science and Religion // Brain Pickings, 10 декември 2013. ((en))
- Maria, Popova. How Ada Lovelace, Lord Byron’s Daughter, Became the World’s First Computer Programmer // Brain Pickings, 10 декември 2014. ((en))
- Ada Lovelace page on Geniuses.club
|
