Агостино Баси
| Агостино Баси Agostino Bassi | |
 Портрет на Агостино Баси | |
| Роден |
25 септември 1773
|
|---|---|
| Починал | 8 февруари 1856 (82 г.)
|
| Погребан | Италия |
| Националност |  Италия |
| Учил в | Павийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | ентомология, микробиология |
| Учил при | Алесандро Волта, Ладзаро Спаланцани |
| Известен с | Откриване на Beauveria bassiana – причинител на мускардиновата болест при копринените буби (1835 г.) |
| Награди | Орден на почетния легион (1840 г.) |
| Повлиян | Ладзаро Спаланцани |
| Повлиял | Луи Пастьор |
| Агостино Баси в Общомедия | |
Агостино Баси (на италиански: Agostino Bassi) е италиански естествоизпитател, ентомолог и паразитолог, един от първопроходците на микробиологията. Той открива, че мускардиновата болест по копринените буби се причинява от жив организъм – микроскопична гъба, която той нарича Botrytis paradoxa и която по-късно ще бъде наречена Beauveria bassiana в негова чест. Баси предшества Луи Пастьор и Робърт Кох в привеждането на доказателства, че заразните заболявания се предизвикват от патогенни микроорганизми и предлага мерки за превенция срещу разпространението на заразите като дезинфекция, поддържане на чистота в помещенията и изолация на болните популации.[1]
През 1844 г. в капиталния си труд „За заразите като цяло“ (на италиански: Del contagio in generale) Баси излага идеята, че заразните болести при растенията и животните, но също и при хората, като например морбили, сифилис и чума, се причиняват от други живи микроорганизми.[1][2]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Паметна плоча на улица „Паоло Горини“ № 28 в Лоди, Италия, където е живял Агостино Баси -
Църквата Свети Франциск в Лоди, Италия, където е погребан Агостино Баси -
Гробът на Агостино Баси в църквата Свети Франциск, Лоди, Италия
