Автохтонна теория за произхода на българския народ
Автохтонната теория за произхода на българите е теория за етногенезиса на българите, отхвърляна като маргинална според мненията на традиционната историческа наука.[1][2][3]
Тази историографска концепция е изложена за първи път в цялостен вид през 1910 г. в книгата „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“ на Ганчо Ценов. Основен постулат на автохтонната теория е, че българите са народ, който населява Балканите още от античността, т.е. те като народ, макар да са носили различни имена в различните исторически епохи, са всъщност местни племена като траки, илири, македони и даки, които са живеели постоянно на същата територия. В една от хипотезите се приема, че древните българи, след продължително пътуване от Балканите до Централна Азия в древността, впоследствие са се завърнали в старата си родина в ранното средновековие. Други, като архимандрит Кирил Рилски, издал през 1930-та книгата „Българската Самостоятелна Църква в Илирия“. Според него от незапомнени доисторически времена е съществувала българска държава в Македония, която той нарича „Стара България“, като след завладяването им от Римската империя, българите са станали пълноправни римски граждани и са били покръстени още от Апостол Павел. Защитници на тази теория са и изследователи-любители като Георги Сотиров и други.
Тази теория има причини да бъде приета, като ясните ДНК доказателства, които показват че българите са местен народ, [4] също така като доказателство се използват средновековните сведения, които идентифицират българите като Мизи или други местни балкански племена. Например архиепископът Димитър Хоматиан пише следното: "Този велик наш отец [Климент Охридски] и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи." [5]
Подкрепяни от същия вид данни които потвърждават автохтонният произход на други народи като гърците. Да се откаже тази теория значи да се откаже автохтонността на други народи като гърците.
Но естествено първо ще трябва да изчакаме старозаветната историография да се онародовласти (демократизира).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Евлоги Станчев, Творчеството на д-р Ганчо Ценов – академичен национализъм или квазинаучен автохтонизъм. „Преходът – гласове, образи и памет“. Доклад изнесен на научна конференция: „Науката в преход: История и параистория“, Белград, Сърбия, 19 – 21 септември 2011 г.
- ↑ Tchavdar Marinov, „Ancient Thrace in the Modern Imagination: Ideological Aspects of the Construction of Thracian Studies in Southeast Europe (Romania, Greece, Bulgaria)“ pp. 80, 111, in Entangled Histories of the Balkans – Volume Three: Shared Pasts, Disputed Legacies, Balkan Studies Library with Roumen Daskalov and Alexander Vezenkov as ed. BRILL, 2015, ISBN 90-04-29036-2, pp. 10 – 118.
- ↑ Цочо В. Билярски, Александър Македонски, д-р Ганчо Ценов и днешното македонско оглупяване. 04.11.2011, Сите българи заедно.
- ↑ Никола Църцаров. avtohton.org
- ↑ Кратко житие на Климент Охридски
