Абецедар
| „Абецедар“ | |
| Abecedar | |
 корица на изданието от 1925 година | |
| Първо издание | 1925 г. Гърция |
|---|---|
| Издателство | П. Д. Сакелариу |
| Оригинален език | български (македонски диалект) с латинска азбука |
| Жанр | буквар |
| „Абецедар“ в Общомедия | |
Абецедар е буквар, който е публикуван за първи път в Атина, Гърция през 1925 г. Представлява неуспешен опит за кодификация на някои от местните български наречия в Гърция. Използван е от Гърция като доказателство за изпълняването на международни задължения към славяноговорещото малцинство, книгата става обект на спорове с България и Сърбия. Причината е, че е напечатана на латиница, а не на кирилица, която е използвана от славянските езици в южните части на Балканите. През 1926 година Абецедар е преиздаден в Солун на кирилица,[1][2] конкретно с българската азбука.
Вдясно: Страница за буквата „Л“ от кирилското издание от 1926 г.
Първо публикуване и спорове
[редактиране | редактиране на кода]След Букурещкия договор от 1913 г. Егейският дял на историческата област Македония е присъединена към Кралство Гърция. Според официалните гръцки източници по това време там се населяват 10% българско (славянско) малцинство,[3] докато според редица български и чуждестранни източници малцинството е значително по-голямо. Този регион съдържа също и 10% от общото население на гръцката държава. Според Севърския договор от 1920 Гърция отваря училища за деца от малцинствата. През септември 1924 г. е подписана т. нар. Спогодба Калфов – Политис, с която Гърция се съгласява официално да признае македонските славяни за българи. Гръцкият парламент обаче отхвърля ратифицирането на протокола поради възраженията от Сърбия, която разглежда славяноговорещото население в района като сръбско, а и от страна на гърците, които смятат славяноговорещите повече като славянизирани гърци, отколкото като етнически славяни.[4]
Впоследствие гръцкото правителство публикува учебник „Абецедар“ през май 1925 г., описван от съвременни гръцки автори като буквар за „децата на славяноговорещите в Гърция... напечатана на латиница и съставена на македонски диалект“.[5] Книгата излиза под нареждането на Департамента за обучение на говорещите чужди езици към Гръцкото министерство на образованието. Отпечатана е в печатница „П. Д. Сакелариу“ (Π. Δ. Σακελλαρίου). Книгата е предоставена от гръцкото правителство на Обществото на народите, за да подкрепи твърденията си, че изпълнява задълженията си към славяноговорещото малцинство.[4]
Публикацията на книгата предизвиква дискусии в гръцка Македония, България и Сърбия. Българите и сърбите протестират, че книгата е написана на латиница, въпреки че както българският, така и сръбският език използват главно кирилица. Българският представител в Обществото на народите критикува книгата като „неразбираема“.[6] Макар някои книги да достигат до селата в гръцка Македония, те никога не са използвани в училищата. В едно село заплахи от местната полиция карат населението да изхвърли копията си в езерото.[4] През януари 1926 година в региона на Лерин има интензивни протести от гърци и прогръцки настроени славяноговорещи срещу публикацията на буквара и те изискват правителството да смени политиката си към образованието на малцинствата.[7]
Първият научен преглед на Абецедар е направен от професор Любомир Милетич през 1925 година, който разглежда тази книга като опит да създаде нова латинска азбука за българите в гръцка Македония.[8]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „ABECEDAR“, Атина 1925 г. Архив на оригинала от 2012-03-05 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Најважната македонска читанка[неработеща препратка], в. Утрински весник, 23 юли 2007
- ↑ Откриен нов буквар во Грција печатен на македонски во 1926 година[неработеща препратка], в. Утрински весник, 22 юли 2007
- ↑ A. Angelopoulos, Population Distribution of Greece Today according to Language, National Consciousness and Religion, Balkan Studies, 20 (1979), pp.123 – 132, „When Greek Macedonia was liberated in 1913 43% of the population was Greek, 40% Moslem and 10% Bulgarian“
- ↑ а б в Danforth, Loring M. The Macedonian Conflict: Ethnic Nationalism in a Transnational World, p. 70. Princeton University Press, 1995. ISBN 0-691-04356-6
- ↑ Andonovski, Hristo. „The First Macedonian Primer between the Two World Wars – The Abecedar“. Macedonian Review. 6:64 – 69
- ↑ Poulton, Hugh. Who are the Macedonians?, pp. 88 – 89. C. Hurst & Co, 2000. ISBN 1-85065-534-0
- ↑ Roudometof, Victor. Collective Memory, National Identity, and Ethnic Conflict: Greece, Bulgaria, and the Macedonian Question, p. 102. Greenwood Publishing Group, 2002. ISBN 0-275-97648-3
- ↑ Милетич, Любомир. Нова латинска писменост за македонските българи под Гърция. – Македонски преглед, С., 1925, г. I, кн. 5 и 6, с. 229 – 233.
