ІYІ
Ипсилон с две хасти (ıYı) е древен символ, използван в тюркски, вкл. хазарски и прабългарски археологически паметници. Смята се, че е изписан с прабългарски руни.
Основните предположения за значението му са:
- че представлява свещеното за прабългарите число (7)[1];
- че знакът олицетворява предполагаемия върховен бог на прабългарите Тангра.[2];
- че се е използвал като герб на владетелската династия Дуло[3].
- че символът се е използвал за кратко след покръстването наравно с християнския кръст[4];
Съвременна употреба
[редактиране | редактиране на кода]Заедно с други древни знаци от българската история (като например вече излезлите от употреба кирилически букви ѣ (е-двойно) и ѫ (голям юс; голяма носовка), днес ıYı се среща използван в различни рекламни съобщения и емблеми.
Символът ıYı днес се използва (заедно с Розетата от Плиска и с буквата Азъ () от глаголицата) от някои националистически партии и движения в България.
Сходни знаци
[редактиране | редактиране на кода]Сходен с прабългарския ипсилон с две хасти е знакът на племето кайъ, от което води началото си Османската империя: IVI.
Партия на доброто, (на турски: İYİ Parti) използва същите символи.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ОСНОВНИ ПРАБЪЛГАРСКИ СИМВОЛИ (Y, IYI) И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ
- ↑ Бешевлиев, В., Значението на първобългарския знак IYI, Известия на Народния музей – Варна, XV, 1979, с. 17—24.
- ↑ Какво означава знакът на Българския национален съюз, архив на оригинала от 30 декември 2008, https://web.archive.org/web/20081230073134/http://bg.bgns.net/Istoriya/IYI.html, посетен на 30 декември 2008
- ↑ Някои прабългарски (древнобългарски) символи