Z3
Z3 e немски електромеханичен компютър, проектиран от Конрад Цузе. Това е първият работещ програмируем, напълно автоматичен цифров компютър.[1] Z3 е създаден с 2600 релета, два 22-битови регистъра и работи с тактова честота от около 4–5 херца. Програмният код се съхранява върху перфолента. Началните стойности се въвеждат ръчно.[2][3][4]
Z3 е завършен в Берлин през 1941 г., но не е въведен в ежедневна експлоатация.[2][3][5][6][7][8] Въз основа на труда на Ханс Георг Кюснер (ефект на Кюснер) е написана „Програма за изчисляване на сложна матрица“, използвана за решаване на проблеми със завихряния по самолетните крила.[9] Цузе иска от германското правителство финансиране за замяна на релетата с изцяло електронни превключватели, но по време на Втората световна война финансирането е отказано, тъй като се смята, че подобна разработка не е важна за войната.[10] Оригиналният Z3 е разрушен на 21 декември 1943 г. по време на съюзническата бомбардировка на Берлин. Първоначално Z3 се нарича V3 (на немски: Versuchsmodell 3 или експериментален модел 3), но е преименуван, за да не се бърка с германските V-оръжия.[11] Напълно функционираща реплика е построена през 1961 г. от компанията на Цузе, Zuse KG, и е на постоянно изложение в Немския музей в Мюнхен.[12]
Z3 е демонстриран през 1998 г. и е считан за цялостностен по Тюринг.[13] Тъй като програмирането му не позволява условно разклоняване, Z3 отговаря само на дефиницията за изчислителна универсалност.
Благодарение на тази машина и нейните предшественици, Конрад Цузе често е сочен за изобретател на компютъра.[14][15][16][17]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ A Computer Pioneer Rediscovered, 50 Years On // The New York Times. April 20, 1994. Архивиран от оригинала.
- ↑ а б Weiss, E. Konrad Zuse Obituary // IEEE Annals of the History of Computing 18 (2). 1996. DOI:10.1109/mahc.1996.489747. с. 3–4.
- ↑ а б Borchers, Detlef. Vor 75 Jahren: Computer Z3 wird vorgeführt // heise online. Посетен на 2018-05-13. (на немски)
- ↑ Ceruzzi 1983.
- ↑ Zuse, Konrad. The Computer – My Life. Springer Science & Business Media, 2013-03-09. ISBN 9783662029312. с. 64.
- ↑ Ceruzzi 1983, с. 30, 38 – 39.
- ↑ It could solve problems like systems of linear equations and their determinants, quadratic equations and Eigenvalues (for wing flutter).
- ↑ Zuse, Konrad. My First Computer and First Thoughts About Data Processing // history.computer.org. Посетен на 2018-05-14.
- ↑ Original name of the program in German: „Programm für die Berechnung einer komplexen Matrix“. Hans Dieter Hellige (editor): Geschichten der Informatik. Visionen, Paradigmen, Leitmotive. Springer, Berlin 2004, ISBN 3-540-00217-0.
- ↑ Hans-Willy Hohn. Kognitive Strukturen und Steuerungsprobleme der Forschung. Kernphysik und Informatik im Vergleich. Schriften des Max-Planck-Instituts für Gesellschaftsforschung Köln, 1998. ISBN 978-3-593-36102-4.
- ↑ Z3 Computer (1938–1941) // www.computermuseum.li. Архивиран от оригинала на 2008-06-17. Посетен на 2020-04-26.
- ↑ Ceruzzi, Paul E. 2. Computers in Germany: Description of the Z3 // Reckoners. 1983. с. 30. Посетен на 2018-11-03.
- ↑ Rojas, R. How to make Zuse's Z3 a universal computer // IEEE Annals of the History of Computing 20 (3). 1998. DOI:10.1109/85.707574. с. 51–54. Архивиран от оригинала на 2017-08-02.
- ↑ Konrad Zuse Biography // RTD Net. From various sides Konrad Zuse was awarded with the title „Inventor of the computer“.
- ↑ Konrad Zuse // The German Way. The Konrad-Zuse-Zentrum für Informationstechnik Berlin (ZIB), founded in 1986, is a working memorial to the German inventor of the computer.
- ↑ Ulrike von Leszczynski. Z like Zuse: German inventor of the computer // Monsters & Critics. Архивиран от оригинала на 2013-05-22. Посетен на 2020-04-26. he(Zuse) built the world's first computer in Berlin
- ↑ Mary Bellis. Konrad Zuse and the Invention of the Modern Computer // Zuse earned the semi-official title of „inventor of the modern computer“ for his series of automatic calculators, which he invented to help him with his lengthy engineering calculations.
| |||||