Направо към съдържанието

Летни олимпийски игри 1972

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от XX летни олимпийски игри)
Летни олимпийски игри 1972
Olympische Sommerspiele 1972
Реч на Густав Хайнеман на погребална среща, посветена в памет на израелските спортисти, загинали поради Мюнхенския атентат
Държава Западна Германия
Град домакинМюнхен
ДевизHeitere Spiele
Участващи страни121
Участващи спортисти7134 (6075 мъже, 1059 жени)
Състезания195 в 23 спорта
Откриване26 август 1972 г.
Закриване11 септември 1972 г.
Открити отГустав Хайнеман
Клетва на спортиститеХайди Шюлер
Клетва на съдиитеХайнц Полай
Олимпийски огън отГюнтер Цан
Олимпийски стадионОлимпийски стадион

← 1968
1976 →
Летни олимпийски игри 1972 в Общомедия

Двадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Мюнхен, Германия от 26 август до 11 септември 1972 г.[1]

Това са вторите летни олимпийски игри, проведени в Германия, след така наречената „нацистка олимпиада“ през 1936. На игрите в Мюнхен германците желаят да представят страната си в демократична и оптимистична светлина[2] (по думите на вътрешния министър Паул Люке „възможност за младата Германия да покаже на света, че народът е живеещ в мир и демократичен“[3]). Игрите са наречени неслучайно „щастливите игри“.

Олимпиадата е белязана от мюнхенския атентат. Въпреки терористичния акт, игрите са прекъснати само за 34 часа. Президентът на Международния олимпийски комитет (МОК) Ейвъри Бръндидж става известен с речта си, в която казва „Игрите трябва да продължат“. [1] След Мюнхенското клане седемкратният олимпийски шампион от Игрите по плуване Марк Шпиц напуска Мюнхен и се прибира в САЩ с цел осигуряване на неговата сигурност, понеже изповядва юдаизъм. Египетският отбор също напуска Мюнхен.[4]

Игрите в Мюнхен подобряват рекорда за най-много участници – участват 7134 участника (1059 жени и 6075 мъже) от 121 национални олимпийски комитета. В Мюнхен в програмата на игрите дебютира хандбалът в зала. Германката Лизелот Линзенхоф става първата жена, спечелила олимпийска титла в конния спорт. Стрелбата с лък се завръща в програмата след 52-годишно прекъсване.[1]

Олимпиадата е наблюдавана от почти един милиард души по телевизията, което е рекорд за телевизионно предаване дотогава. За осъществяването на предаването са използвани четири сателита, а програмата е с дължина близо 1200 часа (75 денонощия при 16-дневна олимпиада). Отразяването на Игрите струва на 100 милиона германски марки. Възможно е телевизионното предаване на 13 различни състезания и 60 различни коментатора. По западногерманската телевизия са излъчени 230 часа от Игрите (над 14 часа дневно). Следва телевизията на ГДР с 225 и Би Би Си със 170.[5]

Състезания се провеждат в Мюнхен, Аугсбург, Гьопинген и Кил.[5]

Американският плувец Марк Шпиц печели седем златни медала и поставя седем световни рекорда. Медийна звезда на Олимпиадата е съветската гимнастичка Олга Корбут.[1]

За пръв път на олимпиада има клетва на съдиите.[1]

За първи път САЩ губи златото в баскетбола, а финалът на баскетболния турнир между САЩ и СССР се превръща в най-голямото зрелище на Олимпиадата.[6]

Това са първите олимпийски игри, в които участват отделни отбори на Федерална република Германия и Германската демократична република. Според анализ на „Ди Цайт“ в този момент западногерманците са приели разделението на страните.[7]

Половината от разходите за организирането на Олимпиадата са платени от германското федерално правителство, а провинция Бавария и град Мюнхен покриват по една четвърт от тях. За олимпийските игри за построени и модернизирани над 60 обекта, сред които са олимпийското село, стадион, многофункционален спортен център, спортен комплекс, басейн, колодрум и пресцентър.[2]

Другите градове, кандидатирали се за домакини, са Детройт, Мадрид и Монреал. Монреал предлага безплатни нощувки и храна за всички атлети. Кандидатурата на Детройт е осмата на града и включва гаранция за оборот от 10 млн. щатски долара от телевизионни предавания. Мюнхен печели на конгрес на МОК в Рим с мотото да покаже „човешкото лице“ на игрите с 31 гласа във втория кръг срещу по 15 за Монреал и Мадрид въпреки съпротивата от Съветския съюз и Източния блок.[3]

Олимпиадата е открита на 26 август 1972 г. (събота) в 16:36 ч. местно време, в построения за Игрите мюнхенски олимпийски стадион, от бундеспрезидента на Германия Густав Хайнеман пред 80 хил. зрители на трибуните. Откриването е проследено от около 900 милиона души в 90 държави по телевизията и радиото. След като отборите излизат на стадиона, 3200 мюнхенски ученици изпяват „Поздрав на младежта“ (на немски: Gruß der Jugend) на Карл Орф. Ръководителят на организационния комитет Вили Дауме приветства гостите от цял свят, а напускащият президент на МОК Ейвъри Бръндидж благодари на организаторите на усилията им и пожелава на спортистите да постигнат честно успехи, които да ги изпълнят с гордост.[8]

  • За пръв път на олимпиада е въведен олимпийски талисман. Той представлява дакел, наречен Валди.
  • Съветската гимнастичка Олга Корбут печели 3 златни медала и става световноизвестна.
  • Руснакът Валери Борзов печели състезанията на 100 и 200 метра гладко бягане.
  • При награждаването на 400 метра гладко бягане двамата афроамериканци заели първо и второ място си говорят и се шегуват по време на американския химн. Двамата атлети са наказани от МОК с доживотна забрана за участие на олимпиада.
  • Австралийската състезателка по плуване Шейн Гоулд печели три златни медала, един сребърен и един бронзов. По това време тя е на 15 години.
  • Хандбалът и стрелбата с лък се завръщат като олимпийски спортове след дълга пауза.
  • Американецът Дан Гебъл печели титлата в борбата без да позволи съперниците му да отбележат точка срещу него.
  • Вим Руска става първият джудист спечелил 2 златни медала.
  • Полша побеждава Унгария с 2 – 1 на финала на футболния турнир.
  • Спортът рафтинг прави своя дебют. Той е част от програмата по кану-каяк.
Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 СССР 50 27 22 99
2 САЩ 33 31 30 94
3 ГДР 20 23 23 66
4 Германия 13 11 16 40
5 Япония 13 8 8 29
6 Австралия 8 7 2 17
7 Полска народна република Полша 7 5 9 21
8 Унгария 6 13 16 35
9 България 6 10 5 21
10 Италия 5 3 10 18

България на олимпийските игри

[редактиране | редактиране на кода]

България записва едно от най-добрите си участия. Това е олимпиадата, на която изгрява силата на българските щанги.

Българските спортисти се състезават в 15 спорта и печелят 6 златни медала – боксьорът Георги Костадинов, щангистите Нораир Нурикян, Йордан Биков и Андон Николов, борците Петър Киров и Георги Мърков. Вицешампиони са борците Огнян Николов, Осман Дуралиев, Стоян Апостолов и Александър Томов, щангистите Младен Кучев, Атанас Шопов и Александър Крайчев, боксьорът Ангел Ангелов, лекоатлетките Диана Йоргова и Йорданка Благоева. Бронзови медалисти са борците Стефан Ангелов и Иван Кръстев Турлаков, лекоатлетите Иванка Христова и Василка Стоева, двойката кануисти Иван Бурчин и Федя Дамянов. [9]

Олимпийски спортове

[редактиране | редактиране на кода]

Демонстративни спортове

[редактиране | редактиране на кода]
  1. а б в г д Страница на МОК за игрите през 1972
  2. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 258 – 259.
  3. а б OLYMPIA / MÜNCHEN. Sie haben uns, Der Spiegel, 2 май 1966 г.
  4. ARABISCHER TERRORAKT: Die Chronik des Entsetzens. Das Inferno von Fürstenfeldbrück beendet Olympia, статия в Die Zeit от 8 септември 1972 г., архивът е посетен на 11 юни 2012 г.
  5. а б Knall, Schuß, bumms, raus, weg, статия в списание „Шпигел“ от 28 август 1972 г., архивът е посетен на 10 юни 2012 г.
  6. Българският „Мистър Баскетбол“, който е арменец и живее в Ню Йорк Архив на оригинала от 2012-01-21 в Wayback Machine., статия в Bulgaria21.net от Климент Величков от 7 януари 2012 г.
  7. DEUTSCHES GOLD Zwei Nationen, статия в Die Zeit от 8 септември 1972 г.
  8. OLYMPISCHE SPIELE Gelungener Auftakt, статия в Die Zeit от 1 септември 1972 г.
  9. Мюнхен 1972 Архив на оригинала от 2012-05-22 в Wayback Machine., страница за Олимпиадата от сайта на Българския олимпийски комитет, посетен на 13 февруари 2012 г.