Титикакска водна жаба

	Telmatobius culeus
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
клас:	Земноводни (Amphibia)
разред:	Безопашати земноводни (Anura)
семейство:	Telmatobiidae
род:	Telmatobius
вид:	T. culeus
	Научно наименование
	Telmatobius culeus Garman, 1875
	Telmatobius culeus в Общомедия
	[ редактиране ]

Титикакските гигантски жаби (Telmatobius culeus), също титикакска водна жаба,^[1] са вид безопашати земноводни от семейство Telmatobiidae. Видът е критично застрашен от изчезване.^[2] Ендемит от езерото Титикака. За дишане основно използват кожата си, гънките на която увеличават дихателната повърхност.

Разпространение

Разпространен е в Боливия и Перу.^[2]

Описание

Дължината на тялото на титикакската жаба е около 15 – 20 cm. Носът ѝ е остро-закръглен, очите са относително малки и са повдигнати над горната част на тялото. Кожата е гладка, с много гънки. Пръстите а дълги, с тесни закръглени краища, на предните крайници са прави, а на задните – извити. Оцветяването откъм гърба на тялото е тъмномаслинено или тъмнокафяво, понякога със светли петна. Коремчето е кремаво-сиво.

Когато Жак-Ив Кусто през 1973 г. проучва езерото Титикака с водолази и подводница, той съобщава за екземпляри от тази жаба, които би трябвало да са с дължина до 50 cm и тегло 1 kg. Очевидно е обаче, че този биометричен резултат се базира на сумата от дължината „нос – анус“ (англ. Snout-Vent)^[3] (която е около 10 cm) и опънатите задни крака – един необичаен за зоолозите начин на измерване. Максималната дължина на главата и тялото, получена от тази информация, вероятно е не повече от 20 cm. Други автори споменават за дължина до 30 cm. Така или иначе, титикакската жаба е една от най-големите видове жаби, въпреки че не достига размерите на западноафриканската жаба-голиат.

Местообитание

Титикакската жаба обитава езерото Титикака и няколко най-близки езера на платото Алтиплано, на височина около 3810 m над морското ниво. Живее в топлите прибрежни райони на езерата, където температурата е над +10 °C.

Живеят в относително студена вода с голямо количество кислород, като в резултат има ниско ниво на метаболизъм, а малките бели дробове говорят, че по-голямата част от дишането става през кожата. Като правило, тази жаба не използва своите рудиментарни дробове. Наблюденията показват, че представителите на този вид, намирайки се на дъното на езерото, от време на време правят ритмични движения нагоре-надолу, което увеличава течението на водата около тях^[4].

Източници

↑ Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2022-10-04.
↑ ^а ^б Javier Icochea, Steffen Reichle, Ignacio De la Riva, Ulrich Sinsch, Jörn Köhler. Telmatobius culeus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2004. Посетен на 18 март 2014. (на английски)
↑ Дължината „нос-анус“
↑ Lee, Deborah. Telmatobius culeus // AmphibiaWeb. University of California, Berkeley, 23 април 2010. Архивиран от оригинала на 6 август 2012. Посетен на 9 юли 2012.

[:0-1] Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2022-10-04.

[status-2] а ^б Javier Icochea, Steffen Reichle, Ignacio De la Riva, Ulrich Sinsch, Jörn Köhler. Telmatobius culeus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2004. Посетен на 18 март 2014. (на английски)

[3] Дължината „нос-анус“

[4] Lee, Deborah. Telmatobius culeus // AmphibiaWeb. University of California, Berkeley, 23 април 2010. Архивиран от оригинала на 6 август 2012. Посетен на 9 юли 2012.

[1]

[2]

[3]

[4]