Направо към съдържанието

Syngnathus phlegon

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Syngnathus phlegon
Природозащитен статут
DD
Недостатъчно данни[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Актиноптери (Actinopteri)
(без ранг):Твърдоперки (Acanthopterygii)
серия:Syngnatharia
разред:Иглообразни (Syngnathiformes)
семейство:Иглови (Syngnathidae)
род:Морски игли (Syngnathus)
вид:S. phlegon
Научно наименование
Risso, 1827
Syngnathus phlegon в Общомедия
[ редактиране ]

Syngnathus phlegon е вид морска игла от семейство иглови (Syngnathidae).[2][3][4]

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Видът е разпространен в Албания, Алжир, Босна и Херцеговина, Гибралтар, Гърция (Егейски острови), Египет (Синайски полуостров), Израел, Испания (Балеарски острови и Северно Африкански територии на Испания), Италия (Сардиния и Сицилия), Кипър, Либия, Ливан, Малта, Мароко, Монако, Португалия, Сирия, Словения, Тунис, Турция, Франция (Корсика), Хърватия и Черна гора.[2]

Обитава крайбрежията на океани и морета. Среща се на дълбочина около 206 m, при температура на водата около 14,7 °C и соленост 38,7 .[5]

На дължина достигат до 20 cm.[5]

  1. Syngnathus phlegon (Risso, 1827). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. а б Syngnathus phlegon (Risso, 1827) // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 1 февруари 2015. (на английски)
  3. Syngnathus phlegon (Risso, 1827) // Catalogue of Life: 2015 Annual Checklist. Посетен на 4 юни 2015.
  4. Syngnathus phlegon (Risso, 1827) // Integrated Taxonomic Information System. Посетен на 1 февруари 2015.
  5. а б Syngnathus phlegon (Risso, 1827) // Encyclopedia of Life. Посетен на 2 юни 2015. (на английски)
  • Dawson, C.E. Syngnathidae. p. 628-639. In P.J.P. Whitehead, M.-L. Bauchot, J.-C. Hureau, J. Nielsen and E. Tortonese (eds.) Fishes of the North-eastern Atlantic and the Mediterranean. Volume 2. Unesco, Paris., 1986.