Направо към съдържанието

Sympetrum meridionale

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Sympetrum meridionale
♂ Sympetrum meridionale
Sympetrum meridionale
♀ Sympetrum meridionale
Sympetrum meridionale
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Водни кончета (Odonata)
семейство:Плоски водни кончета (Libellulidae)
род:Sympetrum
вид:S. meridionale
Научно наименование
Selys, 1841
Sympetrum meridionale в Общомедия
[ редактиране ]

Sympetrum meridionale е вид водно конче от семейство Libellulidae.[2] Видът не е застрашен от изчезване.[3]

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е в Австрия, Азербайджан, Албания, Алжир, Армения, Афганистан, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Германия, Грузия, Гърция (Егейски острови и Крит), Израел, Индия, Йордания, Иран, Испания, Италия (Сардиния и Сицилия), Казахстан, Кипър, Киргизстан, Китай, Ливан, Мароко, Молдова, Монголия, Нидерландия, Пакистан, Полша, Португалия, Северна Македония, Румъния, Русия, Сирия, Словакия, Словения, Сърбия, Таджикистан, Туркменистан, Турция, Узбекистан, Украйна (Крим), Унгария, Франция (Корсика), Хърватия, Черна гора, Чехия и Швейцария. Временно е пребиваващ във Великобритания и Люксембург.[3]

Среща се на надморска височина от -2,6 до 7,9 m.[4]

Популацията на вида е стабилна.[4]

  1. Sympetrum meridionale (Selys, 1841). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Sympetrum meridionale (Selys, 1841) // Catalogue of Life: 2015 Annual Checklist. Посетен на 4 юни 2015.
  3. а б Sympetrum meridionale (Selys, 1841) // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 1 февруари 2015. (на английски)
  4. а б Sympetrum meridionale (Selys, 1841) // Encyclopedia of Life. Посетен на 2 юни 2015. (на английски)
  • de Selys Longchamps, E. Nouvelles libellulidées. Revue Zoologique par la Société Cuvierienne: 4: 243-246., 1841.