Направо към съдържанието

Гугутка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Streptopelia decaocto)
Тази статия е за вида птици. За селото в Южна България вижте Гугутка (село).

Гугутка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Гълъбоподобни (Columbiformes)
семейство:Гълъбови (Columbidae)
род:Гургулици (Streptopelia)
вид:Гугутка (S. decaocto)
Научно наименование
(Frivaldszky, 1838)
Разпространение
Гугутка в Общомедия
[ редактиране ]

Гугутката (Streptopelia decaocto) е постоянна птица от семейство Гълъбови, разпространена по много места, включително България. Един от най-големите колонизатори на птичия свят. В Европа е описана за първи път в България през 1838 г. в покрайнините на Пловдив от Имре Фривалдски.

Има два подвида

Физически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Малка птица със сиво оперение, като гърбът е по-тъмен. На крилата има синьосиви петна. Върховете на опашните пера са бели. Под тила минава тънка дъга от черни пера. Краката са къси и червени. Очите и човката са черни. Няма полов диморфизъм. Може да лети със скорост до поне 60 км/ч. Дължина: 31-34 см, тегло: 170-240 г, размах на крилете: 48-56 см.

Отначало е разпространена само в страните с топъл климат в Източна Азия, Япония и остров Тайван. В края на 19 век обаче тя е разселена в Европа, отначало като декоративна птица, отглеждана от османските султани, известни със страстта си към колекционирането на различни видове гълъбови птици. Част от тях обаче заживява свободно и така поставя началото на първите диви популации от гугутки, отначало на Балканите, а по-късно в Унгария през 1932, Германия през 1943, Холандия през 1947, Дания през 1950, Белгия и Норвегия през 1952 и Великобритания през 1960. Гнезди и на Скандинавския полуостров северно от Северната полярна окръжност. Случайно достига Бахамите през 70-те години на 20 век и през 1982 г. е вече пристигнала във Флорида. Забелязани са големи колонии в Южна и Централна Алабама, но в САЩ най-голяма е числеността на вида във Флорида. В Европа е слабо застъпена на Пиренейския полуостров, като на континента има 4-15 млн. гнездещи двойки. В Дания те са около 500 000.

Разпространението и биологията на гугутката са подробно проучени от орнитолога Николай Боев[2] Гугутката е отличен пример за инвазивен вид, т.е. вид, който извършва бързо и значително разширяване на своя ареал. В началото на 21 век гугутката оредява и изчезва от много райони в България, вкл. и в София. Една от основните причини за това е увеличаването на числеността на свраката (Pica pica), която напада яйцата и малките на гугутката в гнездата.

Гнезди и зимува по паркове, градини и селскостопански дворове.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Предимно растителнояден вид. През зимата може да се образуват големи ята там, където има хранителни запаси от зърно, например по силози и дворове. Обича царевица и пшеница, както и хранителни отпадъци. Храни се и с насекоми.

Разпознава се по характерната песен: гу-гуу-гу, гу-гуу-гу. Общителен вид, който не се страхува да живее край хора.

Streptopelia decaocto

Моногамни птици. Гнезди по дървета, високи храсти и човешки постройки, като прави рехави гнезда от клонки. Понякога гнезди на необичайни места като светофари. Размножителният период обхваща месеците от февруари до октомври. Отглежда от 1 до 6 поколения годишно, като двамата родители мътят 2 яйца средно по 20-21 дни. Яйцата са бели и имат дължина средно 31 мм. Малките напускат гнездото на 16-18-ия ден.

Допълнителни сведения

[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че е изходен вид или един от видовете използвани при създаването на домашната гугутка с която се кръстосва успешно и в естествени условия.

  1. Streptopelia decaocto (Frivaldszky, 1838). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Боев, Н. 1963. Материали за разпространението и биологията на гугутката (Streptopelia decaocto) в България. - Изв. на Зоол. инст. на БАН, 13: 5-32.