Сон (единица)
Сон (означава се с sone) е извънсистемна единица за силата на звука. В акустиката силата на звука е субективното възприятие на звуковото налягане. Изследването на възприеманата сила на звука е включено в темата за психоакустиката и използва методи на психофизиката. Удвояването на възприеманата от човешкото ухо сила на звука удвоява силата на звука.
Единицата сон е предложена от Стенли Смит Стивънс през 1936 г. Не е част от системата SI, тъй като от гледна точка на метрологията не е достатъчно точна и еднозначно определена. Според дефиницията на Стивънс силата на звука от 1 сон е еквивалентна на 40 фона (1 kHz тон при 40 dB звуково налягане).[1] Скалата на фон се изравнява с dB, а не със силата на звука, така че скалите на сон и фон не са пропорционални. Следната таблица, дефинирана от Стивънс, показва връзката между сон и фон:
sone 1 2 4 8 16 32 64 phon 40 50 60 70 80 90 100
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Stanley Smith Stevens: A scale for the measurement of the psychological magnitude: loudness. See: Psychological Review. 43, Nr. 5, APA Journals, 1936, pp. 405 – 416