Направо към съдържанието

Фон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Фон.

Единицата phon е предложена като единица за нивото на силата на чуване (Ln) за чисти тонове от Стенли Стивънс (на английски: Stanley Smith Stevens).

По дефиниция 1 phon е равен на 1 dB за ниво на звуковото налягане при честота f=1000 Hz (1kHz). Скалата на Lp,phon, при f=1000 Hz съвпада числено със скалата на нивото на силата на звука в dB.

Lp = 20lg(pe/p0)

p0 – ниво на звуково налягене p0=2.10-5;

pe – звуково налягане на еталонния тон след установяване на еднаква сила на чуване.

Дори дефиниран като единица от Стивънс, phon-ън не е включен в системата SI, тъй като от гледна точка на метрологията не е достатъчно точен и еднозначно определен.

Графиките на силата на чуване, на които се основава единицата phon, отговарят на възприемането от човешкото ухо само на чисти устойчиви тонове, докато тестовете с октави и терцоктави разкриват различно поведение на кривите.