Обикновен синчец

Обикновен синчец

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Едносемеделни (monocots) разред: Зайчесянкоцветни (Asparagales) семейство: Зайчесянкови (Asparagaceae) род: Синчец (Scilla) вид: Обикновен синчец (S. bifolia)

Научно наименование

Scilla bifolia Linnaeus, 1753

Обикновен синчец в Общомедия

[ редактиране ]

Обикновеният синчец има приятно ухаещи цветове

Обикновеният синчец (Scilla bifolia), известен още и като двулистен синчец или само синчец, е тревисто многогодишно растение, израстващо от подземна луковица, принадлежащо към род Scilla от Семейство Кокичеви (Asparagaceae). У нас носи множество наименования: горски синчец, бъклец, бакълчец, горски гороцвет, див зюмбюл, синиче, лучка, синче, син бабин бакълчец, синчец-бъклец, син бъкълчец, синявица, сънчец-бъклец. Синчецът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Етимология

Епитетът bifolia означава „двойнолистен“.

Устройство

Обикновеният синчец е многогодишно, тревисто растение с луковица, достигаща максимални размери до 3 см в диаметър. Напролет от нея прорастват две листенца и едно цветоносно стъбло. Листата имат ланцетовидна форма, а стъблото достига максимална височина до 25 см.

Сините цветчета на растението са събрани в рехаво съцветие на върха на стъбълцето в група от 2 до 10. Всяко цветче има шест сини венчелистчета, дълги от 6 до 12 мм в разперена формация. Понякога могат да бъдат бели или розови на цвят. Цъфти от февруари до май.

Плодовете на двулистния синчец представляват капсула, с дължина от 6 до 12 мм. Тя е разделена на 3 по-малки сферични кутийки. Всяка от тях съдържа по 1 – 2 семенца.

Разпространение

Обикновеният синчец е родом от Европа и Западна Русия на юг през Турция до Сирия. Ареалът на разпространение обхваща Апенини, Алпи, Балкански полуостров, Мала Азия.

Растението се среща на сенчести места, гори от бук или широколистни дървета и планински пасища. Расте на 100 – 2000 м надморска височина.

В България

В България вирее на надморска височина от 200 до 2200 метра в цялата страна. Обича да расте из храсти и поляни, преди да се разлистят дърветата, за да се възползва из цяло от слънчевата светлина.

Приложения

Обикновеният синчец има декоративна стойност. На красотата му е посветено стихотворението „Песента на синчеца“ от Иван Вазов.

Екстракт от растението се ползва като съставна единица на козметични средства и миещи препарати.

Използва се за направата на хомеопатично лекарство.

Химичен състав

Цялото растение е изследвано за съдържание на сърдечни гликозиди. Потвърдени са минимални количества на сциларозиди в луковиците. Във всички негови части не е открит просцилардин А.

Таксономия

Подвидове

• Scilla bifolia subsp. bifolia
• Scilla bifolia subsp. buekkensis (Speta) Soó
• Scilla bifolia subsp. rara Trávníček
• Scilla bifolia subsp. spetana (Kereszty) Trávníček

Култивирани сортове

Бяла форма

Култивираният сорт „Rosea“ има бледорозови или бели цветове.

Синоними

Синонимите на Scilla bifolia включват:

Adenoscilla bifolia (L.) Gren. Anthericum bifolium (L.) Scop. [1771] Genlisa bifolia (L.) Raf. [1840] Hyacinthus bifolia (L.) E.H.L.Krause in Sturm [1906] Ornithogalum bifolium (L.) Neck. [1770] Scilla alpina Schur [1852] Scilla carnea Sweet [1830] Scilla decidua Speta [1976] Scilla dubia K.Koch [1847] Scilla longistylosa Speta [1976]

Scilla minor K.Koch [1847] Scilla nivalis Boiss. [1844] Scilla pleiophylla Speta [1980] Scilla resslii Speta [1977] Scilla secunda Janka [1856] Scilla silvatica Czetz [1872] Scilla uluensis Speta [1976] Scilla voethorum Speta [1980] Scilla xanthandra K.Koch [1847] Stellaris bifolia (L.) Moench

Други

На горския синчец е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).