Обикновен синчец
Обикновен синчец | ||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||
Обикновен синчец в Общомедия | ||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Обикновеният синчец[1] (Scilla bifolia), известен още и като двулистен синчец или само синчец, е тревисто многогодишно растение, израстващо от подземна луковица,[2] принадлежащо към род Scilla от Семейство Кокичеви (Asparagaceae).[3] У нас носи множество наименования: горски синчец, бъклец, бакълчец, горски гороцвет, див зюмбюл, синиче, лучка, синче, син бабин бакълчец, синчец-бъклец, син бъкълчец, синявица, сънчец-бъклец. Синчецът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Епитетът bifolia означава „двойнолистен“.[4]
Устройство
[редактиране | редактиране на кода]Обикновеният синчец е многогодишно, тревисто растение с луковица, достигаща максимални размери до 3 см в диаметър. Напролет от нея прорастват две листенца и едно цветоносно стъбло. Листата имат ланцетовидна форма, а стъблото достига максимална височина до 25 см.
Сините цветчета на растението са събрани в рехаво съцветие на върха на стъбълцето в група от 2 до 10. Всяко цветче има шест сини венчелистчета, дълги от 6 до 12 мм в разперена формация. Понякога могат да бъдат бели или розови на цвят. Цъфти от февруари до май.
Плодовете на двулистния синчец представляват капсула, с дължина от 6 до 12 мм. Тя е разделена на 3 по-малки сферични кутийки. Всяка от тях съдържа по 1 – 2 семенца.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Обикновеният синчец е родом от Европа и Западна Русия на юг през Турция до Сирия.[5] Ареалът на разпространение обхваща Апенини, Алпи, Балкански полуостров, Мала Азия.
Растението се среща на сенчести места, гори от бук или широколистни дървета и планински пасища.[2] Расте на 100 – 2000 м надморска височина.[2]
В България
[редактиране | редактиране на кода]В България вирее на надморска височина от 200 до 2200 метра в цялата страна. Обича да расте из храсти и поляни, преди да се разлистят дърветата, за да се възползва из цяло от слънчевата светлина.
Приложения
[редактиране | редактиране на кода]Обикновеният синчец има декоративна стойност. На красотата му е посветено стихотворението „Песента на синчеца“ от Иван Вазов.
Екстракт от растението се ползва като съставна единица на козметични средства и миещи препарати.
Използва се за направата на хомеопатично лекарство.
Химичен състав
[редактиране | редактиране на кода]Цялото растение е изследвано за съдържание на сърдечни гликозиди. Потвърдени са минимални количества на сциларозиди в луковиците. Във всички негови части не е открит просцилардин А.
Таксономия
[редактиране | редактиране на кода]Подвидове
[редактиране | редактиране на кода]- Scilla bifolia subsp. bifolia
- Scilla bifolia subsp. buekkensis (Speta) Soó
- Scilla bifolia subsp. rara Trávníček
- Scilla bifolia subsp. spetana (Kereszty) Trávníček
- Култивирани сортове
Култивираният сорт „Rosea“ има бледорозови или бели цветове.
Синоними
[редактиране | редактиране на кода]Синонимите на Scilla bifolia включват:
|
|
Други
[редактиране | редактиране на кода]На горския синчец е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-01.
- ↑ а б в Pignatti S. – Flora d'Italia – Edagricole – 1982 Vol. III, pg. 365
- ↑ Обща информация
- ↑ Harrison, Lorraine. RHS Latin for gardeners. United Kingdom, Mitchell Beazley, 2012. ISBN 9781845337315. с. 224.
- ↑ Обикновен синчец: информация на сайта GRIN
|