STS-2
STS-2 | |
Данни за кораба | |
---|---|
Име на кораба | „Колумбия“ |
Полет на совалка № | 2 |
Полет на „Колумбия“ № | 2 |
Стартова площадка | КЦ Кенеди, стартова площадка 39A |
Старт | 12 ноември 1981 03:09:59 UTC |
Кацане | 14 ноември 1981 21:23:11 UTC |
Място на кацане | Военновъздушна база Едуардс |
Продължителност на полета | 2 дни 6 часа 13 минути 12 секунди |
Брой обиколки | 37 |
Изминато разстояние | 1 729 654 км |
Височина на орбитата | 291 км |
Апогей | 231 км |
Перигей | 222 км |
Наклон на орбитата | 38,03° |
Период | 89 мин |
Маса | на старта: 104 647 кг при приземяването: 92 650 кг полезен товар: 8517 кг |
NSSDC ID | 1981-111А |
NORAD ID | 12953 |
Данни за екипажа | |
Членове на екипажа | 2 |
Снимка на екипажа | |
Джо Енгъл (вляво) и Ричард Трули | |
Свързани космически мисии | |
Предишна | Следваща |
STS-1 | STS-3 |
STS-2 в Общомедия |
STS-2 е втората космическа мисия на совалката Колумбия по програмата Спейс шатъл.
Екипаж
[редактиране | редактиране на кода]Основен екипаж
[редактиране | редактиране на кода]Пост | Астронавт |
---|---|
Командир | Джо Енгъл един космически полет |
Пилот | Ричард Трули един космически полет |
- Броят на полетите е преди и включително тази мисия.
Дублиращ екипаж
[редактиране | редактиране на кода]Това е екипажът на бъдещата мисия STS-4:
Пост | Астронавт |
---|---|
Командир | Томас Матингли един космически полет |
Пилот | Хенри Хартсфийлд |
- Броят на полетите е преди тази мисия.
Полетът
[редактиране | редактиране на кода]Совалката е изстреляна за втори път на 12 ноември в 10:10 EST около 7 месеца след първия старт. Мисията е планирана за 5-дневна, но след авария в горивните клетки е съкратена на двудневна. Първоначално старта е насрочен за 9 октомври, но заради технически проблеми е отложен за 4-ти, а по-късно – за 12-и.
Тази мисия е първата, при която се използва за втори път пилотиран космически кораб. Преди старта совалката прекарва 103 дни в хангар за подготовка на орбиталната степен (Orbiter Processing Facility). На борда на кораба като полезен товар се намирали инструментите за дистанционно сондиране DFI и OSTA-L, радиолокационната станция Shuttle Imaging Radar-A. С тяхна помощ е успешно осъществено сондиране на земните ресурси, качеството на околната среда, морски и метеорологични условия. Също така за първи път е проверена работата на канадския манипулатор „Канадарм“ в различни режими.
На 14 ноември Джо Енгъл осъществява първото и единствено в историята приземяване на космическата совалка на ръчен режим. Маневрата е опасна и планирана в случай на отказ на бордовата електроника. След като се уверява на практика, че такова приземяване е възможно, НАСА никога повече не поема риск с приземяване на кораб за многократно използване на ръчен режим. Това е и последния екипаж на американски космически кораб съставен от астронавти, които преди това не са летели в космоса.
Въпреки проблемите програмата е изпълнена на 90 % от планираното.
Параметри на мисията
[редактиране | редактиране на кода]- Маса:
- При излитане: 104 647 кг.
- При кацане: 92 650 кг.
- Маса на полезния товар: 8517 кг.
- Перигей: 222 км.
- Апогей: 231 км.
- Инклинация: 38.0°
- Орбитален период: 89.0 мин.
Любопитно
[редактиране | редактиране на кода]- По време на полета президентът на САЩ Роналд Рейгън посещава центъра за управление на полета. Посещението е планирано по време на първия полет на совалката, но е отменено заради атентата срещу него две седмици преди старта;
- Само в мисиите STS-1 и STS-2 са използвани външни резервоари за совалките, боядисани в бяло;
- Това е последната мисия на НАСА, която се състои от космически „новобранци“, т.е. никой от екипажа не е участвал дотогава в космически полет, а Джо Енгъл е последният от групата на „командирите-новобранци“. Това се е случвало в полетите от Програмата Мъркюри и полетите Джемини 4, 7, 8 и Скайлаб-4. За всички бъдещи полети е правило командирът да има поне една извършена мисия като астронавт.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|