Quo vadis, Bulgaria?
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Quo vadis.
Quo vadis, Bulgaria? е публистична брошура на Иван Михайлов, с която отправя риторични въпроси и предупреждение към сънародниците си относно опасностите към които ги води правителството на звенарите, след извършения от тях деветнадесетомайски преврат. По това време на смърт задочно е осъден самият Михайлов. Повод става това, че Деветнадесетомайците установяват дипломатически отношения с болшевиките на 23 юли 1934 г., с което Царство България признава Съветския съюз.[1][2] Превратаджиите започват да провеждат политика на сътрудничество с Югославия и частично ориентират външната политика на страната към Франция – основен създател и крепител на Версайската система от договори, ощетила България след Първата световна война. В своята брошура Михайлов пише, че сърбофилството на организаторите и извършителите на превратаджиите, довело до забраната на освободителните организации на българите в Македония, Южна Добруджа,Западните покрайнини и Беломорска Тракия е закъсняло и изродено ехо от сляпото русофилство в България през следосвобожденските години.[3] Брошурата излиза в началото на 1937 година, но нейната актуалност, както и тази на въпроса Quo vadis?, не се губи. Първото издание на брошурата е от Македонската патриотична организация в САЩ, Индианаполис (1937), а второто – в България през 1996 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.mfa.bg
- ↑ www.russia.bg, архив на оригинала от 20 април 2010, https://web.archive.org/web/20100420112315/http://www.russia.bg/content/view/15/51/lang,bg/, посетен на 10 април 2010
- ↑ Quo Vadis, Bulgaria?(Стр. 1 - 9)
