QSL-картичка
QSL-картичката е писмено потвърждение за осъществена радиовръзка между двама или повече радиолюбители. Според Международния радиолюбителски съюз, QSL-картичката е „израз на висша учтивост“ (на английски: final courtesy) в радиолюбителската дейност.[1]
Наименованието на картичките произлиза от Q-кода, на който „QSL?“ означава „Потвърждавате ли приемането?“, а „QSL“ – „потвърждавам приемането“.
Реквизитите на QSL-картичката са:
- позивни на радиостанциите;
- местоположение на радиостанциите
- честота, на която е осъществена радиовръзката;
- клас на излъчване;
- дата и час на радиовръзката (по UTC);
- оценка за разбираемостта, силата и тона (ако радиовръзката е осъществена по слухова телеграфия) на сигнала (RST–оценка);
- допълнителна информация, по преценка на операторите – имена на операторите (посочват се малките имена), тип на антената, тип и мощност (чувствителност) на предавателя (приемника), и други.
QSL-картичките се изпращат директно между радиолюбителите или до съответното QSL-бюро в страната, където те са регистрирани. В България има само едно QSL-бюро – на Българската федерация на радиолюбителите.[2]
С развитието на информационните технологии, в края на 20 век радиолюбителите започват да си обменят QSL-картички по електронен път – Electronic QSL, eQSL.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ IARU Resolution 85-9 (Revised 2009) concerning QSL bureaus. The IARU Administrative Council, Auckland, November 1985
- ↑ Инструкция за работа на QSL-бюрото към БФРЛ // Българска федерация на радиолюбителите, 1 януари 2007 г. Посетен на 13 ноември 2015 г.
- ↑ ARRL Electronic QSL Policy (June 2010 Revision) // American Radio Relay League, 2010. Посетен на 13 ноември 2015. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно QSL-картичка
