Пролог
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пролог.
Прологът (гр. πρόλογος, „предшестващи думи“) е първата част на атическа трагедия, в която се представя основната част от действието преди събитията в драмата и предупреждение, обикновено божествено, какво ще се случи при неспазване на някакво ограничение. В пролога се представят партиите на актьорите преди влизането на хора[1]. Отделната партия на всеки актьор през пролога също се нарича пролог[2].
През Средновековието терминът леко променя своя смисъл и се използва за уводна част към произволно театрално представление. Като следствие от това си значение навлиза в разговорния език като нарицателно за въведение или начало на действие или начинание. Пример за такава употреба е пиесата „Пролог“ на Иван Вазов, написана за откриването на Народния театър на 3 януари 1907 г.
Атическа трагедия
[редактиране | редактиране на кода]Според Йосиф Тронски, прологът се появява като начало на древногръцката трагедия след трагедията „Седемте срещу Тива“, където актьорските партии се разрастват и преобладават над частта на хора[3].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ И. М. Тронски, История на античната литература, изд. Наука и изкуство, София, 1965, стр.129
- ↑ Списание „Театър“, брой 1 – 2, 1 януари 2002 – Фридрих Дюренмат интервюира Ф. Д. Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine., Портретът на една планета
- ↑ И. М. Тронски, История на античната литература, изд. Наука и изкуство, София, 1965, стр.140
