Фуроратосови
Фуроратосови | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Ameghino, 1889 Ameghino, 1889 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Фуроратосови в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Фуроратосовите, разговорно известни още като птици терор (Phorusrhacidae), са изчезнало семейство големи месоядни нелетящи птици, които са били най-големите хищници в Южна Америка през кайнозойската ера. Техният условно приет времеви диапазон обхваща периода преди 62 до 0,8 млн. години.[1][2]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Тези птици са варирали на височина от 1 до 3 метра при тегло около 70 кг. Клюнът е бил дълъг приблизително 46 см и се е извивал във формата на кука, която наподобява клюна на орел. Повечето видове са били по-малки, високи не повече от 60–90 см. Учените предполагат, че големите птици терор са били изключително пъргави и бързи бегачи, способни да достигнат скорост от 48 км/ч.[3]
Хранене
[редактиране | редактиране на кода]Смята се, че всички фуроратосови са били месоядни.
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Фуроратосовите са разделени на 5 подсемейства, съдържащи 14 рода и 18 вида:[4][5]
- Семейство Фуроратосови
- Род Patagorhacos[6]
- Подсемейство Brontornithinae
- Род Brontornis
- Род Paraphysornis
- Род Physornis
- Подсемейство Phorusrhacinae
- Род Devincenzia
- Род Kelenken
- Род Phorusrhacos - фуроратоси
- Род Titanis
- Подсемейство Patagornithinae
- Род Patagornis
- Род Andrewsornis
- Род Andalgalornis
- Подсемейство Psilopterinae
- Род Eleutherornis[7]
- Род Paleopsilopterus[7][8]
- Род Procariama
- Род Psilopterus
- Подсемейство Mesembriornithinae
- Род Mesembriornis
- Род Llallawavis[9]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Tambussi, C. et al. The youngest large carnassial bird (Phorusrhacidae, Phorusrhacinae) from South America (Pliocene–Early Pleistocene of Uruguay) // Journal of Vertebrate Paleontology 19 (2). 1999. DOI:10.1080/02724634.1999.10011154. p. 404–406. (на английски)
- ↑ Blanco, R. E. et al. Terror birds on the run: a mechanical model to estimate its maximum running speed // Proceedings of the Royal Society B 272 (1574). 2005. DOI:10.1098/rspb.2005.3133. p. 1769–1773. (на английски)
- ↑ Bertelli, Sara. A New Phorusrhacid (Aves: Cariamae) from the Middle Miocene of Patagonia, Argentina // Journal of Vertebrate Paleontology 27 (2). 2007. DOI:[409:ANPACF2.0.CO;2 10.1671/0272-4634(2007)27[409:ANPACF]2.0.CO;2]. p. 409–419. (на английски)
- ↑ Alvarenga, Herculano M.F. Systematic revision of the Phorusrhacidae (Aves: Ralliformes) // Papéis Avulsos de Zoologia 43 (4). 2003. DOI:10.1590/S0031-10492003000400001. с. 55–91.
- ↑ Cenizo, Marcos M. Review Of The Putative Phorusrhacidae From The Cretaceous And Paleogene Of Antarctica: New Records Of Ratites And Pelagornithid Birds // Polish Polar Research 33 (3). 2012. DOI:10.2478/v10183-012-0014-3. с. 239–258.
- ↑ New fossil bird remains from the Chichinales Formation (Early Miocene) of northern Patagonia, Argentina // Annales de Paléontologie 101 (2). 2015. DOI:10.1016/j.annpal.2015.02.001. с. 87–94.
- ↑ а б Angst, D. и др. "Terror Birds" (Phorusrhacidae) from the Eocene of Europe Imply Trans-Tethys Dispersal // PLOS ONE 8 (11). 2013. DOI:10.1371/journal.pone.0080357. с. e80357.
- ↑ Alvarenga, HMF и др. Systematic revision of the Phorusrhacidae (Aves: Ralliformes) // Papéis Avulsos de Zoologia 43 (4). 2003. DOI:10.1590/s0031-10492003000400001. с. 55–91.
- ↑ A new Mesembriornithinae (Aves, Phorusrhacidae) provides new insights into the phylogeny and sensory capabilities of terror birds // Journal of Vertebrate Paleontology Online edition (2). 2015. DOI:10.1080/02724634.2014.912656. с. e912656.
|