Peer to peer кредитиране
Peer-to-peer кредитирането, съкратено и като P2P кредитиране, е практиката да се отпускат пари на физически лица или фирми чрез онлайн платформи, които свързват директно заемодателите с кредитополучатели.[1] Дружествата, предлагащи този вид услуга оперират изцяло онлайн, като по този начин минимизират оперативните си разходи. Така „peer-to-peer“ организациите успяват да предоставят услугите на цена по-евтина от традиционните финансови институции.[2][3]
Още познато като „crowdlending“, Peer-to-Peer кредитирането се характеризира с това, че позволява на компаниите да отпускат средства чрез голяма група от хора. Много от кредитите, финансирани от такива институции, са необезпечени лични заеми, макар и по-големите суми от тях да се отпускат за бизнес цели. Обезпечените кредити най-често използват като залог луксозни вещи като бижута, часовници, изкуство, имоти и други активи. Те се отпускат на индивидуално лице, компания или фондация за благотворителност. Други форми на P2P – кредитирането включват студентски заеми, финансиране на недвижим имот, бизнес кредити и лизинг.[4]
Инвестицията (частта) на кредитора в отпуснатия кредит обикновено също не е защитена напълно. В някои платформи, кредиторите намаляват риска от лошите кредити като избират сами дали да отпуснат финансирането на кредитоискателите. Също така намаляват общия риск като диверсифицират вложените средства във възможно най-много на брой кредити.
Характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Характеристиките на Peer–to–peer кредитирането не съвпадат с тези на традиционните финансови институциии [5] и често е наричано „алтернативна финансова услуга“.
Типични характеристики са:
- не е необходима обща връзка или предишни взаимоотношения между заемодателите и кредитополучателите
- посредничеството се извършва от компания предлагаща peer-to-peer услуги
- трансакциите се извършват онлайн
- заемодателите често могат да избират в кои кредитополучатели да инвестират, ако P2P платформата предлага тази възможност
- отпуснатите кредити могат да бъдат обезпечени или необезпечени, като обикновено не са защитени от държавата, но може да има гарантиращи фондове
- кредитите са ценни книжа, които могат да бъдат прехвърляни на трети страни за събиране на вземания или получаване на печалба, но не всички платформи предлагат такива възможности
Основни дейности на Peer-to-Peer платформите
[редактиране | редактиране на кода]- онлайн платформа за инвестиции, където кредитополучателите да привличат кредитори и инвеститори, които да откриват и инвестират в кредити, които отговарят на техните изисквания
- изграждане на модел за оценка на кредитоискатели и определяне на критерии за отпускане на кредити
- проверка на самоличността на кредитополучателя, неговата банкова сметка, заетост и доходи
- извършване на кредитни проверки на кредитополучатели и филтриране на неизрядните кредитополучатели
- обработка на плащания от кредитополучатели и разпределение на тези плащания към инвеститорите, инвестирали в кредита
- обслужване на клиенти кредитополучатели и опити за събиране на плащания от кредитополучатели, които са не изплащат задължението си навреме
Кратка история
[редактиране | редактиране на кода]Идеята за Peer-to-Peer кредитиране възниква преди повече от 10 години във Великобритания. Компанията „Zopa“ първа започва да предлага този тип услуга. От февруари 2005, когато стартира своята дейност, компанията е отпуснала над 3.67 млрд. британски лири под формата на потребителски кредити.[6]
Друга разновидност на Peer-to-Peer кредитирането е Peer–to–Business финансирането. Разликата между двете се изразява в това, че при втория вариант ползвателя на услугата са малки бизнес организации. „Funding Circle“ първи започват да предлагат този тип услуга. [7]
Peer-to-Peer компаниите се разрастват бързо във Великобритания, като към юни 2018, топ 3 от тях – Zopa, Funding Circle и RateSetter са отпуснали над 13 млрд. британски лири под формата на заеми. [6][7][8]
Бързо след стартирането на първата платформа във Великобритания, такава се появява и в САЩ. Началото на Peer-to-Peer кредитирането е дадено през февруари 2006 г. със създаването на платформите „Prosper“ и „Lending club“. Двете платформи – „Prosper“ и „Lending club“ се намират в Сан Франциско. Първите peer-to-peer платформи са имали известни ограничения при избирането на кредитополучатели, което на по-късен етап е довело до проблеми при подбора на кредитополучатели и високи нива на нередовно обслужвани кредити.
По данни от юни 2018 г., Lending club е най-голямата peer–to–peer компания, следвана от „Prosper. „Lending club“ и към момента е най-голямата платформа.[9] Двете най-големи компании колективно обслужват над 4 000 000 кредита на обща стойност над 50 млрд. долара към юни 2018 г. [9][10] С над 100% ръст от година на година, кредитите от тип „peer-to-peer“ са една от най-бързо растящите инвестиции.
Peer-to-Peer кредитирането в България
[редактиране | редактиране на кода]В България няма конкретен регламент за отпускане на кредити от тип Peer-to-Peer . Klear е единствената българска платформа предоставяща този тип кредитиране. Тя стартира през 2016 г. и предоставя потребителски кредити на клиенти от т.нар. прайм сегмент. [11] Платформата се управлява от Клиър Лендинг АД, финансова институция, регистрирана в Регистъра по чл.3а от Закона за кредитните институции, поддържан от Българската народна банка.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Как работи споделеното финансиране“
- ↑ "P2P Lending: What is an Expected Return? A Survey of Industry Voices"
- ↑ "Here's How the Average Savings Account Interest Rate Compares to Yours | GOBankingRates".
- ↑ Types of Peer-to-Peer Loans
- ↑ Robert E. Wright; Vincenzo Quadrini. Chapter 2 Section 5: Financial Intermediaries (PDF).
- ↑ а б Zopa (Peer-to-peer lending company)
- ↑ а б Funding Circle // Архивиран от оригинала на 2018-11-01. Посетен на 2018-10-31.
- ↑ RateSetter[неработеща препратка]
- ↑ а б LendingClub
- ↑ Prosper Marketplace
- ↑ Klear