Oxidus gracilis
| Oxidus gracilis | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
| Oxidus gracilis в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Oxidus gracilis е вид многоножка от сем. Paradoxosomatidae. Произхожда от Азия, но е несъзнателно пренесен от човека из целия свят, включително и в България.[1]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Естествен ареал
[редактиране | редактиране на кода]Тъй като многоножката отдавна е интродуцирана от човека на много места по света, е трудно да се каже точно от коя част на Азия произхожда. Предполага се, че естественият ареал на вида е Източна или Югоизточна Азия, тъй като там се срещат останалите представители на род Oxidus.[2][3]
Интродуциран ареал
[редактиране | редактиране на кода]Днес видът е космополитен и се среща на всички континенти без Антарктида. В Европа е установен в почти всички държави, включително и в България.[2]
История на интродукция
[редактиране | редактиране на кода]Вероятно първите съобщения за вида в Европа са тези на Tömösváry (1879) за Унгария и Latzel (1884) за Нидерландия.[4] Най-вероятно е донесен в Европа чрез търговията на тропически растения.[4]
За България е съобщен за първи път през 2004 г.[1]
Местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Обитава разнообразие от тревисти и гористи местности с топъл климат. В интродуцирания ареал се среща предимно в оранжерии, като в по-северните райони може да оцелее само в оранжериите. В по-топлите райони се среща и в гори, паркове, в близост до селищата и дори в пещери.[2]
Външен вид
[редактиране | редактиране на кода]_from_Okinawa_Island,_Japan._Male._Segments_8%E2%80%9310.jpg)
Възрастните достигат дължина 18÷22 mm и ширина около 2 mm.[5] Тялото е лъскаво кестеняво-кафеникаво със светли крачета и паранотуми. Подобно на повечето представители на Paradoxosomatidae, всеки сегмент има напречна бразда. Страничният заден ъгъл на паранотумите е ъгловат, слабо издаден на предните сегменти, но става постепенно по-издължен на следващите сегменти.
Първата възраст има 7 сегмента (без главата), 3 двойки крачета и 3 двойки недоразвити крачета. С всяко следващо линеене се увеличава броят на сегментите и крачетата. Възрастните имат 20 сегмента, като мъжките имат 30 двойки крачета и чифт гоноподи, а женските имат 31 двойки крачета.[6]
Жизнен цикъл
[редактиране | редактиране на кода]Многоножката снася яйца в групи от по 17÷300 в почвата. Това може да стане по всяко време на годината при благоприятни условия. В оранжериите условията са винаги благоприятни. След около 10 дена се излюпват малките. На стайна температура, многоножката се развива за 148÷177 дена, линеейки 7 пъти до достигане на възрастната форма.[6]
Хранене
[редактиране | редактиране на кода]Подобно на много други диплоподи, Oxidus gracilis се храни с разлагаща се органична материя в почвата[6] и с това благоприятства за минералното обогатяване на почвата. При определени обстоятелства и липса на друга храна, многоножката може да нападне и живи растения. Съобщавана е като вредител по захарно цвекло, картофи, ягоди, краставици, овошки, пшеница и др.[2]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- British Myriapod and Isopod Group: Oxidus gracilis
- bugguide.net: Oxidus gracilis
- MilliBase: Oxidus gracilis (Koch, C. L., 1847)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Stoev, Pavel. Myriapoda (Chilopoda, Diplopoda) in Urban Environments in the City of Sofia // Ecology of the City of Sofia: Species and Communities in an Urban Environment. 2004. ISBN 9789546422248.
- ↑ а б в г Stoev, Pavel. 14.2 – Oxidus gracilis (C.L. Koch, 1847) // Alien terrestrial arthropods of Europe. 2010.
- ↑ Nguyen, Anh и др. A revision and phylogenetic analysis of the millipede genus Oxidus Cook, 1911 (Polydesmida, Paradoxosomatidae) // European Journal of Taxonomy 293. 2017. DOI:10.5852/ejt.2017.293. с. 1-22.
- ↑ а б Stoev, Pavel. Myriapods (Myriapoda). Chapter 7.2 // Alien terrestrial arthropods of Europe. Pensoft, 2010.
- ↑ Mikhaljova, Elena. The millipedes (Diplopoda) of the Asian part of Russia. 2004. ISBN 954-642-203-7. с. 259-260.
- ↑ а б в Causey, Nell. Studies on the Life History and the Ecology of the Hothouse Millipede, Orthomorpha gracilis (C. L. Koch 1847) // The American Midland Naturalist 29 (3). 1943. DOI:10.2307/2421156. с. 670-682.