Направо към съдържанието

Orbiter Boom Sensor System

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Orbiter Boom Sensor System
Канадарм2 държи OBSS, на чийто край е Скот Паразински.
Характеристика на модула
СтатутОчаква изстрелване
ТипНеобитаем
ПредназначениеУдължение на Канадарм2
Построен от MacDonald Dettwiler
Собственик Канадска космическа агенция
Ракета-носител Индевър
Изстрелян на16 май 2011
МисияSTS-134/ULF6
Скачен с КС на27 май 2011
Технически данни
Чиста маса211 кг (без сензори)
Дължина15 м
Orbiter Boom Sensor System в Общомедия

Orbiter Boom Sensor System или за по-кратко OBSS е удължител, оборудван със сензори, първоначално предвиден за космическата совалка, а впоследствие и за Международната космическа станция (МКС).

На 1 февруари 2008 година при навлизане в атмосферата космическата совалка Колумбия изгаря и убива екипажа си. Проведено е разследване, което открива, че термалният щит на совалката е бил повреден от откъснало се парче изолационна пяна от външния резервоар на совалката при изстрелване.

Преди на совалките да бъде разрешено до продължат с полетите са взети мерки за предотвратяване на инциденти от подобно естество за в бъдеще. Това включва и изграждането на удължител за роботната ръка на совалката (Канадарм), който да може да достигне всяка точка от термалния щит и да го инспектира за повреди със специални сензори. Ако инженерите, отговарящи за полета видят потенциална повреда в други зони на снимки, заснети по време на излитането или при маневрата за скачване, тогава могат да бъдат сканирани допълнителни места.

OBSS има почти същия дизайн като Канадарм с това изключение, че някои от свръзките са статични. Фактът, че дизайнът на удължението е сходен с този на Канадарм способства за бързото конструиране на три екземпляра – по един за всяка совалка. На края на удължението са монтирани два пакета със сензори. Освен това по цялата дължина на OBSS има монтирани ръкохватки за астронавти.

По време на мисия STS-120 до МКС OBSS е използвана при разгъването на слънчевите панели на Ферма П6. Няколко от сегментите на панелите залепват един за друг и се налага астронавтът Скот Паразински да ги разлепи ръчно. Но той не може да ги достигне, тъй като Канадарм2 е прекалено къса. Тогава астронавтите захващат OBSS с Канадарм2 и Паразински успешно разлепва панелите.

Имайки предвид ползите, които биха могли да бъдат извлечени от OBSS в ролята на удължител на Канадарм2, ръководството на НАСА решава да остави удължението на совалката Индевър за постоянно на станцията след последния ѝ полет – STS-134. За целта са извършени някои дребни модификации на удължителя.