Оупън 13
Оупън 13 Open 13 | |
Основан | 1993 |
---|---|
Град | Марсилия |
Държава | Франция |
Настилка | твърда, на закрито (зала) |
Уебсайт | open13.org |
ATP Тур | |
Категория | серии 250 на ATP |
Състезатели | 28 сингъл 16 квалификации 16 двойки |
Награден фонд | 707 510 € (2023) |
Оупън 13 (на английски: Open 13) е турнир по тенис за мъже, провеждан в средата на февруари в Марсилия, Франция. Срещите се играят на твърда настилка в марсилския Дворец на спорта. Турнирът е част от от ATP Tour 250 на АТП. 13 е номерът на департамент Буш дю Рон, чиято столица е Марсилия. Играе се на закрити твърди кортове в Palais des sports de Marseille. Централният корт има капацитет от 5800 места. Турнирът е едно от четирите френски събития от сериите ATP Tour 250, заедно с Оупън Сюд дьо Франс, Мозел Оупън и Лион Оупън. [1][2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Турнирът е основан от бившия тенисист Жан Франсоа Кожол през 1993 г. Кожол е директор на турнира и до днес.
Рекордьори с по три титли са Марк Росе и Томас Енквист.
Роджър Федерер изигра първия си ATP финал на сингъл на този турнир през 2000 г., губейки от Марк Росе. Техният мач е първият изцяло швейцарски финал на ATP събитие. [3][4] Федерер спечели титлата през 2003 г. [5]
Други забележителни победители включват бивши играчи номер 1 в световната ранглиста и шампиони от Големия шлем Борис Бекер, Евгени Кафелников, Анди Мъри и Хуан Мартин дел Потро. Френските играчи са спечелили най-много титли на това събитие 9 на сингъл и 11 на двойки. [6]
Финали
[редактиране | редактиране на кода]Сингъл
[редактиране | редактиране на кода]Година | Шампион | Финалист | Резултат |
---|---|---|---|
2024 | Юго Умбер | Григор Димитров | 6 – 4, 6 – 3 |
2023 | Хуберт Хуркач | Бенжамен Бонзи | 6 – 3, 7 – 6(7–4) |
2022 | Андрей Рубльов | Феликс Оже-Алиасим | 7 – 5, 7 – 6(7–4) |
2021 | Даниил Медведев | Пиер-Юг Ербер | 6 – 4, 6 – 7(4–7), 6 – 4 |
2020 | Стефанос Циципас | Феликс Оже-Алиасим | 6 – 3, 6 – 4 |
2019 | Стефанос Циципас | Михаил Кукушкин | 7 – 5, 7 – 6(7–5) |
2018 | Карен Хачанов | Лукас Пуи | 7 – 5, 3 – 6, 7 – 5 |
2017 | Жо-Вилфрид Цонга | Лукас Пуи | 6 – 4, 6 – 4 |
2016 | Ник Кириос | Марин Чилич | 6 – 2, 7 – 6(7–3) |
2015 | Жил Симон | Гаел Монфис | 6 – 4, 1 – 6, 7 – 6(7–4) |
2014 | Ернест Гулбис | Жо-Вилфрид Цонга | 7 – 6(7–5), 6 – 4 |
2013 | Жо-Вилфрид Цонга | Томаш Бердих | 3 – 6, 7 – 6(8–6), 6 – 4 |
2012 | Хуан Мартин дел Потро | Микаел Льодра | 6 – 4, 6 – 4 |
2011 | Робин Сьодерлинг | Марин Чилич | 6 – 7(8–10), 6 – 3, 6 – 3 |
2010 | Микаел Льодра | Жулиен Бенето | 6 – 3, 6 – 4 |
2009 | Жо-Вилфрид Цонга | Микаел Льодра | 7 – 5, 7 – 6(7–3) |
2008 | Анди Мъри | Марио Анчич | 6 – 3, 6 – 4 |
2007 | Жил Симон | Маркос Багдатис | 6 – 4, 7 – 6(7–3) |
2006 | Арно Клеман | Марио Анчич | 6 – 4, 6 – 2 |
2005 | Йоахим Йохансон | Иван Любичич | 7 – 5, 6 – 4 |
2004 | Доминик Хърбати | Робин Сьодерлинг | 4 – 6, 6 – 4, 6 – 4 |
2003 | Роджър Федерер | Йонас Бьоркман | 6 – 2, 7 – 6(8–6) |
2002 | Томас Енквист | Никола Ескюде | 6 – 7(4–7), 6 – 3, 6 – 1 |
2001 | Евгени Кафелников | Себастиен Грожан | 7 – 6(7–5), 6 – 2 |
2000 | Марк Росе | Роджър Федерер | 2 – 6, 6 – 3, 7 – 6(7–5) |
1999 | Фабрис Санторо | Арно Клеман | 6 – 3, 6 – 3 |
1998 | Томас Енквист | Евгени Кафелников | 6 – 4, 6 – 1 |
1997 | Томас Енквист | Марсело Риос | 6 – 4, 1 – 0 отказва се |
1996 | Ги Форже | Седрик Пиолин | 7 – 5, 6 – 4 |
1995 | Борис Бекер | Даниел Вацек | 6 – 7(2–7), 6 – 4, 7 – 5 |
1994 | Марк Росе | Арно Бьоч | 7 – 6(8–6), 7 – 6(7–4) |
1993 | Марк Росе | Ян Симеринк | 6 – 2, 7 – 6(7–1) |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Montpellier To Host ATP World Tour 250 Event // ATP, 4 May 2010. Посетен на 5 May 2010.
- ↑ ARENA Animation Video // Enjoy Montpellier. Посетен на 5 May 2010.
- ↑ PLUS: TENNIS -- MARSEILLE OPEN; Rosset Wins All-Swiss Final // The New York Times.
- ↑ FEDERER'S FIRST FINAL – 10 YEARS AGO // worldtennismagazine.com.
- ↑ Federer takes Marseille title // BBC.
- ↑ Past Champions // open13.fr.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|