Open-source governance

Open-source governance (известен и като open politics) е политическа философия, която се застъпва за прилагане на философията на open-source и open-content политики, които са на демократичен принцип, което дава възможност на всеки заинтересован гражданин, да допринася за подобряването на продукта, (например както всеки може да подобрява документи в уики технологията). 

Теории за това, как да спре или ограничи това участие се различават. Съответно, няма една доминираща теория за това как да подходи при създаването на правила, при този подход. Има множество проекти и движения, които работят за изграждането на open-source системи за управление.

Много ляво-либерални и радикална центристки организации по целия свят започнаха да пропагандират open-source governance и свързаните с него идеи като реформаторска алтернатива на сегашната система за управление. Често тези групи са започнали с програми децентрализирани структури, като например Интернет, и поставят особена важност на необходимостта да се запази анонимност, за да се защити свободата на свобода на словото в демократичните системи. Мненията се различават, но това се дължи главно на много бегло дефинираните правила при open-source government.

Прилагане на правилата

Няколко приложения са се развили и вече са били прилагани в демократични институции в IT сектора

•  Open government механизми включително тези за участие и ангажиране на обществото, като например използването на IdeaScale, Google Moderator, Semantic MediaWiki, GitHub, и други софтуерни продукти от компании където решенията се взимат от малка група хора – тези механизми са добре развити, особено във Великобритания и САЩ.
• Open politics форуми и уикита, където политическите въпроси и аргументи могат да бъдат оспорени, които са изникнали в или между ограничен кръг от хора. Те приемат три различни форми:
  • Развитието на платформа, в които идеите идват от почти всички участници и обсъждат всичко напълно открито, но класирането и предаността на ресурсите за разработване на идеите е запазено за членовете или помощниците. 
  • Citizen journalism форуми следват по-строги правила, за да се гарантират по-равноправни отношения, отколкото обичайната ситуация в блоговете. Строго проектирани да балансират клевети и свободата на словото за локално справяне с проблемите (правилата се следват строго в тези ситуации).
    
  • Open party механизми, които управляват и експлоатират формалните политически партии, без обичайните вътрешни кръгове и заинтересовани групи, които исторически са поемали контрола. Тези експерименти са били ограничени и обикновено са под формата на партии ръководени от референдуми или онлайн. Пример за това е италианското движение Five Star.
• Хибридни механизми, които се опитват да предоставят журналистически покритие, политическа прозрачност, стратегически съвети и критикуване на управляващото правителство от собствената им партия. Политическият блог Daily Kos (Dkosopedia) е най-известният пример за това.
  

Някои от моделите са значително по-сложни, отколкото обикновено уики, включващи семантични тагове, нива на контрол или точкуване, за да посредничи при спорове, но това винаги рискува прекалено усилване на модераторите. Дадено им е доверие и позиция в рамките на демократичната организация. Паралел на общия уики проблем е официалният вандализъм от лица натоварени с власт от страна на собствениците или издателите (така наречената „sysop вандализъм“ или „административно цензуриране“).

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Open-source governancen в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​