Направо към съдържанието

Mystus gulio

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Mystus gulio
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Актиноптери (Actinopteri)
(без ранг):Шараноподобни (Ostariophysi)
разред:Сомоподобни (Siluriformes)
семейство:Косаткови (Bagridae)
род:Мистуси (Mystus)
вид:M. gulio
Научно наименование
(Hamilton, 1822, 1822)
Mystus gulio в Общомедия
[ редактиране ]

Mystus gulio е вид лъчеперка от семейство Bagridae.[2][3] Видът не е застрашен от изчезване.[4]

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е в Бангладеш, Бруней, Виетнам, Индия (Андхра Прадеш, Гоа, Гуджарат, Даман и Диу, Западна Бенгалия, Карнатака, Керала, Махаращра, Ориса, Пондичери и Тамил Наду), Индонезия, Малайзия, Мианмар, Пакистан, Сингапур, Тайланд и Шри Ланка.[4]

Обитава крайбрежията на сладководни и полусолени басейни, морета и реки. Среща се на дълбочина от 1 до 1,2 m, при температура на водата около 28,9 °C и соленост 32,2 .[5]

На дължина достигат до 46 cm.[5]

Популацията на вида е намаляваща.[5]

  1. Mystus gulio (Hamilton, 1822, 1822). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
  2. Mystus gulio (Hamilton, 1822) // Catalogue of Life: 2015 Annual Checklist. Посетен на 4 юни 2015.
  3. Mystus gulio (Hamilton, 1822) // Integrated Taxonomic Information System. Посетен на 1 февруари 2015.
  4. а б Mystus gulio (Hamilton, 1822) // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 1 февруари 2015. (на английски)
  5. а б в Mystus gulio (Hamilton, 1822) // Encyclopedia of Life. Посетен на 2 юни 2015. (на английски)
  • Kottelat, M. Freshwater fishes of northern Vietnam. A preliminary check-list of the fishes known or expected to occur in northern Vietnam with comments on systematics and nomenclature. Environment and Social Development Unit, East Asia and Pacific Region. The World Bank. 123 p., 2001.