Папагал монах

Вижте пояснителната страница за други значения на Монах.

---

Монашески папагал

Myiopsitta monachus monachus

Природозащитен статут

Незастрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) (без ранг): Архозавроморфи (Archosauromorpha) (без ранг): Архозаври (Archosauria) (без ранг): Динозавроморфи (Dinosauromorpha) (без ранг): Динозавроподобни (Dinosauriformes) разред: Гущеротазови (Saurischia) (без ранг): Неотераподи (Neotheropoda) клон: Целурозаври (Coelurosauria) клон: Neocoelurosauria клон: Манираптообразни (Maniraptoriformes) клон: Манираптори (Maniraptora) (без ранг): Авиали (Avialae) клас: Птици (Aves) разред: Папагалоподобни (Psittaciformes) семейство: Папагалови (Psittacidae) род: Монашески папагали (Myiopsitta) вид: Монашески папагал (M. monachus)

Научно наименование

Myiopsitta monachus Boddaert, 1783

Разпространение

Монашески папагал в Общомедия

[ редактиране ]

Папагалът монах (Myiopsitta monachus) е вид южноамерикански папагал единствен представител на род Myiopsitta. Произхожда от умерените и субтропичните райони на Аржентина и съседни на нея страни. Отглеждани в плен птици като домашни любимци пуснати на свобода са интродуцирани в урбанизирани райони по цял свят.

Описание

Дължината на тялото е около 29 cm с размах на крилете 48 cm и тегло 100 g. Женските са с около 10 – 20% по-дребни от мъжките. Долните части са светли почти бели, главата и гърба са зелени. Крилата и задницата стават светлозелени и жълти. Опашните пера са жълто-зелени, маховите пера са сини, а човката е оранжева.

Одомашнените птици могат да бъдат и в други цветови разновидности като на основния зелен цвят преобладава в различна степен синьо, бяло и жълто.

Подвидове

Макар че видът днес е единствен представител на род Myiopsitta, е възможно един от подвидовете му – Myiopsitta monachus luchsi да бъде отделен като самостоятелен вид – Myiopsitta luchsi. Подвидовете на папагалите монах са:

• Myiopsitta monachus monachus (Boddaert, 1783) – разпространен е в Аржентина от провинция Сантяго дел Естеро до Буенос Айрес и Уругвай.
• Myiopsitta monachus calita (Boddaert, 1783) – разпространен е в подножието на Андите над 1000 m н.в. от Боливия и Парагвай до северозападна Аржентина, след което преминава на юг към провинция Чубут.
• Myiopsitta monachus cotorra (Finsch, 1868) – разпространен в Бразилия (Мато Гросо, Мато Гросо до Сул, вероятно и в Рио Гранди до Сул) на юг по поречието на река Парагвай до Гран Чако.
• Myiopsitta (monachus) luchsi (Boddaert, 1783) – разпространен е в Андите в централната част на Боливия на надморска височина между 1000 и 3000 m

Птиците се одомашняват и се отглеждат като любимци в домовете. Много от тях са изпускани неволно или освобождавани нарочно от стопаните си. Ето защо през последните десетилетия се наблюдава образуване на градски колонии от папагали монаси в редица големи градове по света, най-вече в Европа и Северна Америка.

Начин на живот

Птиците обитават степите и редките гори в района на ареала си в Южна Америка. Живее на ята, които наброяват между 200 и 500 индивида. Ятата от малките птици могат да нанесат значителни щети на селското стопанство, като нападат посевите от зърнено-житни култури. Местните жители ги убиват като вредители или ги улавят с цел продажба.

Размножаване

Папагалите монаси гнездят по дървета в блатисти местности, изграждайки големи кръгли гнезда, достигащи до 3 метра в диаметър, или използвайки стари гнезда. Обикновено няколко двойки изграждат гнездото съвместно и всяка от тях има отделен вход. Обикновено гнездото се надгражда от новоприсъединила се двойка, като цялостното му изграждане може да продължи до 3 месеца. Снасят по 5 до 8 броя бели яйца, които се мътят 22 – 26 дни. На 6 – 7 седмична възраст младите излизат от гнездото. Някои двойки мътят по два пъти годишно, а гнездото се използва в продължение на няколко години.

Когато тези папагали се отглеждат в домашни условия, трябва да се има предвид, че не обичат самотата и не бива да бъдат оставяни без грижи и внимание. Самотата може да ги подтикне да започнат да се нараняват сами. Има опасност да започнат да късат перата си и дори да разкъсват и наранят кожата си. Такова поведение е знак, че за папагала монах не са полагани достатъчно и адекватни грижи.

Литература

• Amorim, James Faraco & Piacentini, Vítor de Queiroz (2006): Novos registros de aves raras em Santa Catarina, Sul do Brasil, incluindo os primeiros registros documentados de algumas espécies para o Estado [New records of rare birds, and fi rst reports of some species, in the state of Santa Catarina, southern Brazil]. Revista Brasileira de Ornitologia 14(2): 145 – 149 [Portuguese with English abstract]. PDF fulltext Electronic supplement
• Buhrmann-Deever, Susannah C.; Rappaport, Amy R. & Bradbury, Jack W. (2007): Geographic Variation in Contact Calls of Feral North American Populations of the Monk Parakeet [English with Spanish abstract]. Condor 109(2): 389 – 398. DOI:10.1650/0010-5422(2007)109[389:GVICCO]2.0.CO;2HTML abstract
• Collar, Nigel J. (1997a): 249. Monk Parakeet. In: del Hoyo, Josep; Elliott, Andrew & Sargatal, Jordi (eds.): Handbook of Birds of the World (Vol.4: Sandgrouse to Cuckoos): 445, Plates 50. Lynx Edicions, Barcelona. ISBN 84-87334-22-9
• Collar, Nigel J. (1997b): 250. Cliff Parakeet. In: del Hoyo, Josep; Elliott, Andrew & Sargatal, Jordi (eds.): Handbook of Birds of the World (Vol.4: Sandgrouse to Cuckoos): 445, Plates 50. Lynx Edicions, Barcelona. ISBN 84-87334-22-9
• Fasbach, Laura (2001): A squawk in the park Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.. Edgewater Online. 23 юли 2001. Посетен на 12 януари 2008.
• Kamuda, Melinda L. (1998): Quaker Parrots (a.k.a. Monk Parakeets) Care and Training Архив на оригинала от 1999-01-28 в Wayback Machine.. 19 март 1998. Посетен на 12 януари 2008.
• Juniper, Tony & Parr, Mike (1998): 269 Monk Parakeet. In: Parrots: A Guide to Parrots of the World: 475 – 476, plate 62. Christopher Helm, London. ISBN 1-873403-40-2
• Powell, Michael (2006): Parrots Have Colonized the Wilds of Brooklyn. Washington Post, 28 декември 2006. Посетен на 12 януари 2008.
• Quaker Information Center (QIC) (2004): Are Quakers Legal In My State? Архив на оригинала от 2007-10-08 в Wayback Machine.. 31 декември 2004. Посетен на 12 януари 2008.
• South American Classification Committee (SACC) (2008): A classification of the bird species of South America (Part 3: Columbiformes to Caprimulgiformes) Архив на оригинала от 2010-01-09 в Wayback Machine.. 9 януари 2008. Посетен на 12 януари 2008.