Mesopithecus

	Mesopithecus
	Скелет на Mesopithecus delsoni изложен в Палеонтологичния музей в Асеновград. Останките са от находището край град Хаджидимово.
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
разред:	Eotetrapodiformes
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Примати (Primates)
семейство:	Коткоподобни маймуни (Cercopithecidae)
подсемейство:	Тънкотели маймуни (Colobinae)
род:	†Mesopithecus
	Научно наименование
	Mesopithecus 1839
	Mesopithecus в Общомедия
	[ редактиране ]

Mesopithecus (от латински средна маймуна) е изчезнал род тънкотели маймуни живели преди 5 - 7 млн. години. Скелети от древните примати са откривани от Западна Европа на югоизток до Южна Азия. Останки от Mesopithecus са откривани и при палеонтологични експедиции в България.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Устройството на скелета и местонахожденията им показват, че представителите на рода са по-близкородствени с азиатския клон на тънкотелите маймуни, отколкото с африканските колобуси. Първоначално се е смятало, че мезопитеците са предшественик на сивите лангури от род Semnopithecus, но по-ново изследване^[1] показва тясното им родство с чипоносите маймуни и лангурите дук.

Известни са два основни вида, които се различават по устройството на зъбите и са представители от различни епохи^[2]:

Mesopithecus pentelicus (Wagner, 1839) – от късен миоцен.
Mesopithecus monspessulanus (Delson et al., 2005) – от плиоцен.

Съществува и трети вид Mesopithecus delsoni (de Bonis et al., 1990), който поради сходството на скелетите с Mesopithecus pentelicus често от някои автори не се приема за отделен^[3].

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Мезопитеците са били с големината на съвременен макак с дължина на тялото от 40 cm. Били са пригодени едновременно да ходят по земята и дърветата. Предните им крайници са удължени и снабдени с подвижни пръсти, тялото е тънко. Храната им е включвала листа и плодове^[4].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Pan, Ruliang и др. Relationships Between the Fossil Colobine Mesopithecus pentelicus and Extant Cercopithecoids, Based on Dental Metrics (PDF) // American Journal of Primatology 62 (4). 2004. DOI:10.1002/ajp.20022. с. 287–299. Архивиран от оригинала на 2008-07-27. Посетен на 26 януари 2009.
↑ †Mesopithecus Wagner 1839 (monkey) // Архивиран от оригинала на 2013-03-08. Посетен на 2013-06-08.
↑ The pioneering paleoprimatologist Charles Immanuel Forsyth Major (1843-1923), and a Mesopithecustooth from an unrecorded locality of Italy (?Casino Basin) in the Basel Naturhistorisches Museum, Switzerland Архив на оригинала от 2016-03-08 в Wayback Machine., Lorenzo Rook& David M. Alba, Bollettino della Società Paleontologica Italiana, 51 (1), 2012, 1-6. Modena, 30 giugno 2012
↑ The Marshall Illustrated Encyclopedia of Dinosaurs and Prehistoric Animals. London, Marshall Editions, 1999. ISBN 1-84028-152-9. с. 289.

[1] Pan, Ruliang и др. Relationships Between the Fossil Colobine Mesopithecus pentelicus and Extant Cercopithecoids, Based on Dental Metrics (PDF) // American Journal of Primatology 62 (4). 2004. DOI:10.1002/ajp.20022. с. 287–299. Архивиран от оригинала на 2008-07-27. Посетен на 26 януари 2009.

[2] †Mesopithecus Wagner 1839 (monkey) // Архивиран от оригинала на 2013-03-08. Посетен на 2013-06-08.

[3] The pioneering paleoprimatologist Charles Immanuel Forsyth Major (1843-1923), and a Mesopithecustooth from an unrecorded locality of Italy (?Casino Basin) in the Basel Naturhistorisches Museum, Switzerland Архив на оригинала от 2016-03-08 в Wayback Machine., Lorenzo Rook& David M. Alba, Bollettino della Società Paleontologica Italiana, 51 (1), 2012, 1-6. Modena, 30 giugno 2012

[EoDP-4] The Marshall Illustrated Encyclopedia of Dinosaurs and Prehistoric Animals. London, Marshall Editions, 1999. ISBN 1-84028-152-9. с. 289.

[1]

[2]

[3]

[4]