Limbo (бомбомет)
| „Лимбо“ Limbo Anti Submarine Mortar Mark 10 | |
_c1963.jpg) „Лимбо“ на новозеландската фрегата Taranaki (F148), 1963 г. | |
| История на производството | |
|---|---|
| Производител | Admiralty Underwater Weapons Establishment Великобритания |
| Година на производство | 1955 г. – 1980-те г. |
| История на службата | |
| На въоръжение в |  Великобритания Австралия Канада Либия |
| Характеристики на оръдието | |
| Калибър, mm | 300, 3 ствола |
| Маса на оръдието със затвора, kg | 35 тона с 51 снаряда, за 17 залпа |
| Принцип на зареждане | Дълбочинни бомби с тегло 180 кг |
| Характеристики на артилерийската установка | |
| Максимална далечина на стрелбата, m | 0,4 – 0,9 |
| „Лимбо“ в Общомедия | |
„Лимбо“ (противолодъчен бомбомет Mark 10) (на английски: Limbo) е последният британски стрелящ по курса противолодъчен бомбомет, първоначално разработен през Втората световна война. Представлява трицевен миномет, развитие на по-ранните „Squid“ и „Hedgehog“, разработен е от Учреждението за подводно оръжие на Адмиралтейството през 1950-те години. „Squid“ се зарежда ръчно, което създава трудности на люлеещата се палуба при силно вълнение; „Лимбо“ се зарежда и стреля автоматично, персонала при това се намира в укритие. Той е поставян на шканеца на ескортните кораби на кралските ВМС на стабилизирана по диферент и крен платформа от 1955 г. до средата на 1980-те години. С „Лимбо“ са въоръжени построените за Австралия разрушители тип „Деринг“ (1949), а също и австралийските ескортни разрушители от типа „Ривър“. „Лимбо“ също широко се използва в ВМС на Канада, намирайки се на въоръжение на всички разрушители от края на 1950-те до началото на 1970-те години, в т.ч. „St. Laurent“, „Restigouche“, „Mackenzie“, „Annapolis“ и „Iroquois“.
Далечината на изстрела на бомбомета се контролира с клапани за сгъстения въздух и съставлява 400 – 900 м. Оръжието е свързано с хидроакустичната система на кораба, изстрела се произвежда по команда, когато целта е в зоната на досегаемост. Снарядите се изстрелват под такива ъгли, че да падат като триъгълник около целта. „Лимбо“ може да стреля по всяко направление около кораба и обладава голяма точност. Оръжието е използвано през 1982 г. по време на Фолкландската война, и остава на служба в Кралския флот и флотите на Съдружеството до 1990-те години, когато е заменено с торпедото Mk 44. Оцелял екземпляр е експониран в Музея на националното оръжие в Хоспорт, Хемпшир.
Управление на Mk 10 с помощта на сонар
[редактиране | редактиране на кода]Стрелбата от бомбомета Mk 10 се управлява с помощта на сонар от типа 170 (а по-късно 502) от диспечерската на хидролокатора, която обичайно се намира в съседство с бойната рубка.
Хидролокатора тип 170 се обслужва от трима оператора, които поддържат хидроакустичния контакт с целта и ефективно следят целта по азимут, отстояние и дълбочина. Работата на операторите се контролира от офицера на хидролокатора (SCO, Sonar Control Officer), който командва диспечерската.
Когато контакта се класифицира като вражеска подводна лодка, офицера на хидролокатора след потвърждаване от командира в бойната рубка ръчно произвежда изстрел. Стрелбата се изпълнява с помощта на пистолетна ръкохватка със спусък, поставена в диспечерската веднага зад операторите.
Общи характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Naval Armament, Doug Richardson, 1981, Jane's Publishing, ISBN 0-531-03738-X ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Limbo (бомбомет)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лимбо (оружие)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |