La Espero
La Espero („Надеждата“) е стихотворение от Людвик Заменхоф, инициатора на езика есперанто. Често се използва като химн на есперанто и се пее под съпровод на триумфална музика, композирана от Фелисиан дьо Менил през 1909 г.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/52/1908-kl-t-zamenhof.jpg/200px-1908-kl-t-zamenhof.jpg)
Някои есперантисти не харесват използването на думата „химн“ за стихотворението, твърдейки, че тя носи религиозна или националистична окраска.
Заменхоф пише само девет оригинални стихотворения на есперанто.[1] Стихотворението La Espero е публикувано през 1890 г. и бързо става популярно. Още през същата година Заменхоф поръчва създаването на музиката на шведския есперантист и член на Кралската академия на науките Клас Адолф Аделшьолд. През януари 1892 г. вестник „La Esperantisto“ приветства творбата и подчертава, че това е „първата оригинална музикална творба в нашия език“.
Текст[редактиране | редактиране на кода]
La Espero[редактиране | редактиране на кода]En la mondon venis nova sento, Ne al glavo sangon soifanta Sub la sankta signo de l' espero Forte staras muroj de miljaroj Sur neŭtrala lingva fundamento, Nia diligenta kolegaro |
Надеждата[редактиране | редактиране на кода]В света дойде ново чувство, Не към кръвожаден меч Под свещения символ на надеждата Хилядолетните стени стоят здрави На основата на неутрален език, Нашите старателни колеги |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Королевич А. И. „Книга об эсперанто“. Киев. Наукова думка. 1989. стр. 148. isbn 5-12-000985-9