L'enfant terrible
L'enfant terrible ([ɑ̃ˈfɑ̃ː tɛˈʀiːbl̩], срещано на български език и като анфан терибл или анфан терибъл, буквално трудно дете[1]) е френски израз за до болка прямо дете, често казващо засрамващо възрастните, най-често родителите си, неща. Изразът е придобил значение на неправолинеен човек, успял в изкуството (литература, мода, музика и прочее), който фрапира с действията си и често е разглеждан като бунтар.
Речникът Мериам-Уебстър дефинира L'enfant terrible като „обикновено млад и успешен човек, който е поразително неправолинеен, иновативен и авангарден“. [2]
Изразът се употребява отдавна в българския език. Например в спомените си Иван Вазов използва това определение за Стефан Стамболов [3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Явор Гърдев, L'Enfant terrible et son/sa bataille, в-к Култура, бр. 5 (2431), 9 февруари 2001 г.
- ↑ Merriam-Webster, Enfant terrible
- ↑ Иван Вазов, София на 1880 година, Том 10 на Събраните съчинения на Иван Вазов, С. 1977