Junkers F 13
| Junkers F 13 | |
 | |
| Описание | |
|---|---|
| Държава | Ваймарска република |
| Тип | Пътнически самолет |
| Производител | Junkers & Co. |
| Произведени бройки | 330 |
| Първи полет | 25 юни 1919 |
| В експлоатация от | 29 октомври 1919 |
| Junkers F 13 в Общомедия | |
Junkers F 13 (Юнкерс F 13) е пътнически самолет, проектиран и произведен от самолетостроителната фирма Junkers & Co. в Германия през 1919 г. Това е първият самолет за гражданското въздухоплаване, построен изцяло от метал.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В края на Първата световна война Хуго Юнкерс (Hugo Jurgens), като главен проектант и самолетостроител, и Ото Ройтер (Otto Reuter) се договарят да се проектира самолет, който да бъде изцяло от метал. За производството се предвижда технология чрез занитване на дуралуминиеви листа към конструкцията. Самолетът е проектиран напълно за нуждите на гражданската авиация и не се предвижда военното му използване. След полет на 25 юни 1919 г. [1] започва работата върху серийно производство. Във военните години и след поражението на Германия към този вид транспорт няма особен интерес. Това налага на 29 октомври 1919 г. първото производство на модел F-13 да се продаде в чужбина на Джон М. Ларсен (John M. Larsen) в САЩ. Фирмата „Junkers-Larsen Aircraft Corporation“, базирана в Ню Йорк, сглобява доставените F 13. Американската фирма на Ларсен произвежда и две машини модел JL6 с поплавъци са нуждите на флота на САЩ. Подобно сътрудничество също е било създадено и с Русия. В село Фили (сега квартал на Москва) е построен евакуираният от Рига завод „Руссо-Балт“. След революцията заводът с договор за концесия е предаден на „Junkers“, където започва производството на пътническия самолет Ju 13. Създадената в Русия авиокомпания „Добролёт“ е използвала тези машини. По-късно заводът прераства в голям авиационен завод, a след средата на 20 век е препрофилиран за производство на ракети и космически обекти.
Освен използването му като пътнически и товарен самолет, направени са модификации, използвани като санитарни самолети. За иранските ВВС е създаден в Съветския съюз военен вариант с картечница на покрива на кабината.
От общо произведени 330 бр. F 13, в Германия се експлоатират 110 самолета.
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]F-13 е самолет моноплан, нископлощник с един редови бутален двигател с вътрешно горене. Изградена е затворена остъклена пътническа кабина с четири места. Фюзелажът е пространствена тръбна стоманена конструкция с форма на кутия, със занитена обшивка от листа от дуралуминий. Устройството за излитане и кацане е триопорно-неприбираем колесник с опашно колело. Конструкцията на шасито позволява смяната на колелата със ски или поплавници, което е използвано по-късно при експлоатирането на самолета. Кабината е оборудвана с удобни тапицирани седалки и в първоначалния вариант пилотската кабина е част от общия салон. По-късно се оформя като самостоятелна, разделена от пътниците. Конструкцията на самолета е моноплан с долноразположено крило, изработен от метал, със затворената кабина, с увеличения брой на пътници е революция в самолетостроенетто през 1919 г., като се има предвид концепциите, прилагани в самолетостроенето дотогава.
Мощността на двигателя се увеличава постепенно от 160 hp до 570 hp, което е съобразено с новите изисквания на пазара и е наложило производството на много варианти на самолета.
Junkers F 13 в България
[редактиране | редактиране на кода]В България е създадена фирма със смесено участие Бунавад (Българско народно въздухоплавателно акционерно дружество) на Българската държава и „Junkers Flugzeugwerke A.G.“. Първите полети започват през октомври 1927 г. с два самолета, летящи по маршрута София – Русе – Варна и приключват година по-късно, когато фирмата прекратява дейността си. Българската държава не е изпълнила задълженията си по договора (подписан на 22 ноември 1926 г. в София) да изплаща определени суми на Бунавад за закупуване на нови самолети, отваряне и експлоатиране на вътрешни линии и т.н. и германската страна е принудена да се оттегли, a Бунавад прекратява дейността си.
Технически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]
| Характеристика | Показател (1919 г.) | Показател (1927 г.)[2] |
|---|---|---|
| Производител | Junkers | Junkers |
| Екипаж | 2 | 2 |
| Пътници | 4 | 4 -5 |
| Двигател | 6-цилиндров двигател BMW IIIa | Junkers L-2 |
| Мощност | 136 kW (185 hp) | 170 kW (230 hp) |
| Разпереност | 14,82 m | 17,75 m |
| Дължина | 9,60 m | 10,50 m |
| Височина | 4,10 m | - |
| Площ на крилото | 34,50 m2 | 40,00 m2 |
| Маса празен | 1075 kg | 1480 kg |
| Маса полетна | 1800 kg | 2400 – 2700 kg |
| Максимална скорост | 170 km/h | 205 km/h |
| Крейсерска скорост | 140 km/h | 175 km/h |
| Далечина на полета | 1200 km | - |
| Максимална скороподемност | 3,00 m/s | - |
| Таван | 4600 m | 5000 m |
| Разбег/пробег | 200/150 m | - |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.junkers.de, архив на оригинала от 23 февруари 2010, https://web.archive.org/web/20100223100758/http://www.junkers.de/flugzeuge/juxx/f13-artikel.html, посетен на 14 март 2010
- ↑ * Бориславов, Иван, Румен Кирилов, Самолетите на България част първа от „Блерио“, до „Месершмит“, Издателство „Литера Прима“, София, 1996, с. 163. ISBN 954-8163-57-8
| Уикипедия разполага с Портал:Авиация |
