Направо към съдържанието

I Германски легион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
I Германски легион
Информация
Активна48 пр.н.е.70 г.
ДържаваРимска република
Римска империя
Гарнизон/щабТараконска Испания (30-16 пр.н.е.)
Долна Германия (началото на 1 век до 69 г.)
Прякор(и)Germanika, по време на Август
Талисманбик
Битки/войниБитка при Фарсала (48 пр.н.е.)
Кантабрийски войни (29-19 пр.н.е.)
Германската кампания на Друз
Батавско въстание (70 от н.е.)
Командири
Изтъкнати
командири
Юлий Цезар, Нерон Клавдий Друз, Фабий Валент, Херений Гал
I Германски легион в Общомедия

I Германски легион (Legio I Germanica) е легион на римската армия. Той е сформиран през 48 пр.н.е. от Гай Юлий Цезар в гражданската война против Помпей. Както всички легиони на Цезар неговият знак е бик (изключение Legio V Alaudae). Легион I е наричан понякога 'Germanica' (лат. германски).

Легионът е използван през цялата гражданска война и взема участие в битката при Фарсала. След убийството на Цезар, легионът е на страната на Октавиан.

Между 30 пр.н.е. и 16 пр.н.е. легионът е стациониран в провинция Hispania Tarraconensis. Към началото на новото летоброене e преместен в Германия и е подчинен на войската на Друз. От 9 г. до 16 г. вероятно e стациониран в Кьолн. През 16–69 г. негов постоянен лагер е в Бон и остава в Германия.

През 69 г. се включва към Вителий.

През 70 г. по време на въстанието на батавите Легион I е изпратен с Legio XVI Gallica във Ветера наблизо до днешен Ксантен.

След потушаване на въстанието Легион I е слят с Legio VII на Галба в новия Legio VII Gemina (близнак).