ISO/IEC 80000
Международният стандарт ISO 80000 или IEC 80000 – в зависимост от това коя международна организация по стандартизация, (ISO или IEC) отговаря за съответната част – е системно ръководство за прилагане на физичните величини и единиците за измерването им, както и на формулите, с които те са въведени, в научните и образователни документи по целия свят.
Всички страни (с много малки изключения) строго се придържат към указанията, дадени в този стандарт относно означенията, използвани в математическите и научни издания, при преподаването в училищата и университетите.
Стандартът се състои от няколко части, всяка публикувана като самостоятелен документ. Издаването на серията от стандарти ISO/IEC 80000 приключи с публикуването на първата му част през ноември 2009 г. Въведението към Част 1 установява „системата от величини (включително връзките между тях), на които се основат единиците от SI, наречена International System of Quantities (Международна система от величини), означавана с „ISQ“ на всички езици.“
Части
[редактиране | редактиране на кода]Стандартът има 14 части:
| Част | Наименование | Предишен източник |
|---|---|---|
| ISO 80000-1 | Общи положения | ISO 31-0, IEC 60027-1 и IEC 60027-3 |
| ISO 80000-2 | Математични знаци и символи, използвани в естествените науки и техниката | ISO 31-11, IEC 60027-1 |
| ISO 80000-3 | Пространство и време | ISO 31-1 и ISO 31-2 |
| ISO 80000-4 | Механика | ISO 31-3 |
| ISO 80000-5 | Термодинамика | ISO 31-4 |
| IEC 80000-6 | Електромагнитизъм | ISO 31-5, IEC 60027-1 |
| ISO 80000-7 | Светлина | ISO 31-6 |
| ISO 80000-8 | Акустика | ISO 31-7 |
| ISO 80000-9 | Физична химия и молекулярна физика | ISO 31-8 |
| ISO 80000-10 | Атомна и ядрена физика | ISO 31-9 и ISO 31-10 |
| ISO 80000-11 | Характеристични числа | ISO 31-12 |
| ISO 80000-12 | Физика на твърдото тяло | ISO 31-13 |
| IEC 80000-13 | Информационна техника и технология | подточки 3.8 и 3.9 от IEC 60027-2:2005 и IEC 60027-3 |
| IEC 80000-14 | Телебиометрия, свързана с физиологията на човека | IEC 60027-7 |
Авторите
[редактиране | редактиране на кода]Стандартът е създаден със съвместните усилия на Технически комитет TC 25 на IEC „Величини и единици“ и на Технически комитет TC 12 на ISO (със същото название), в сътрудничество с множество други международни организации.
Шведът Anders J. Thor, който едновременно е председател и на двата комитета, казва по повод публикуването на стандарта, че има четири системи за писане, които преодоляват всички лингвистични бариери, независимо от използваната азбука. Тези системи са:
- системата от математични знаци и символи
- SI
- символите на химичните елементи
- начинът за писане на музикалните ноти
Първите три системи се определят от ISO/IEC 80000.
Двоични представки
[редактиране | редактиране на кода]
Допълнението от 1999 г. към IEC 60027-2 за двоичните представки предизвика известен обществен интерес към стандарта и все още широко се дискутира в компютърната общност, която се опитва да разреши най-после объркването относно това дали единицата килобит съответства на 1000 бита или на 1024 бита.
Хармонизираният стандарт IEC 80000-13:2008 отменя и заменя подточки 3.8 и 3.9 от IEC 60027-2:2005 (тези, които определят представките за двоичните множители). Единствената съществена промяна е добавянето на изрично определение за някои величини.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Справочник на BIPM за SI
- ((en)) Стандартите на ISO TC12 – Величини, единици, символи, коефициенти за преобразуване