Гибони

	Гибони
	Белорък гибон (H. lar)
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Примати (Primates)
надсемейство:	Човекоподобни маймуни (Hominoidea)
семейство:	Гибони (Hylobatidae)
	Научно наименование
	Hylobatidae Gray, 1871
	Разпространение
	Обхват на вкаменелости
	тортоний – настояще, 8 – 0 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н
	Гибони в Общомедия
	[ редактиране ]

Гибоните (Hylobatidae) са семейство Човекоподобни маймуни (Hominoidea) разпространени в дъждовните тропични гори на Югоизточна Азия, североизточна Индия и южен Китай.

Обща характеристика

Гибоните се различават от Човекоподобните (Hominidae) по своята характерна структура на тялото и имат по-малки размери (дължина на тялото до 1 м и тегло от 6 до 20 кг.). Освен това не строят гнезда и се считат за моногамни (семейните двойки обикновено остават заедно доживот), но при някои видове се наблюдава известна свобода в сексуалните отношения^[1]. Във връзка с дървесния си начин на живот гибоните са развили силни и много дълги ръце, които в изправено положение на тялото достигат стъпалата на краката. Китката при тях има структура подобна на сферичната става на рамото, което улеснява свободното ѝ движение в много посоки, a палецът е разположен в дълбочината на дланта, близо до китката, за да не пречи при люлеенето от клон на клон.

Начин на живот

Гибоните са социални животни – живеят на двойки или малки семейни групи заемащи определена територия. Хранят се с плодове, листа, клонки, насекоми, яйца и понякога малки птици. След около 7-месечна бременност женските раждат по едно малко, което бозае около 6 месеца. Полова зрялост достигат на около 6-годишна възраст.

Гибоните са известни със своите изключителни акробатични умения. Люлеейки се от клон на клон могат да се придвижват със скорост до 56 км/ч и правят скоковете от дърво на дърво до 8 метра. На земята се придвижват изправени, балансирайки с вдигнати ръце. Въпреки бързината, точността и силата на ръцете си, гибоните не са застраховани срещу счупване на клон или изплъзване и фрактурите на костите вследствие на падане при тях са често явление.

Песента на двойка сиаманги

Песните на гибоните са друга тяхна особеност. Сутрин гласовете им огласят джунглата на километри разстояние. Пеейки в дует, към който понякога се присъединява и малкото, двойките определят границите на своята територия. Пеят също и солово, с цел привличане на партньор или отстояване на територия. Най-гласовит е Сиаманга (Symphalangus syndactylus), при който и двата пола имат специална гърлена торба, която се издува до размерите на главата. Често песните на двойките сиаманги са съпроводени и с впечатляващ танц около ствола на любимото им дърво.

Класификация

Класификацията на гибоните се променя няколко пъти през последните години. Първоначално всички видове с изключение на Сиамангите (Symphalangus) били отнасяни към род Hylobates. Впоследствие се разграничават родовете Nomascus и Bunopithecus. Скорошни проучвания обаче сочат, че Хулоките не са родствени с изчезналия Bunopithecus sericus и се отнасят към отделен род: Hoolock (Mootnick & Groves, 2005). Предмет на спорове е и статута на някои представители на семейството като подвидове или отделни видове.

разред Primates – Примати
- подразред Haplorrhini – Маймуни
  - инфраразред Simiiformes – Същински маймуни
    - парворазред Catarrhini – Тесноноси маймуни (маймуни на Стария свят)
      - надсемейство Hominoidea – Човекоподобни маймуни
        семейство Hylobatidae – Гибони
        род Hylobates – гибони
        Hylobates lar – Белорък гибон, лар
        
        Hylobates agilis – Чернорък гибон, унгка
        
        Hylobates albibarbis (Hylobates agilis ssp.) – Белобрад гибон
        
        Hylobates muelleri – Гибон на Мюлер, борнейски гибон
        
        Hylobates pileatus – Камбоджански гибон, кампучийски (качулат) гибон
        
        Hylobates moloch – Сребрист гибон, вау вау
        
        Hylobates klossii – Гибон на Клос, малък сиаманг
        
        род Hoolock (Bunopithecus) – гибони хулоки
        Hoolock hoolock – Хулок, западен хулок
        
        Hoolock leuconedys (Hoolock hoolock ssp.) – Източен хулок
        
        род Symphalangus – гибони сиаманги
        Symphalangus syndactylus – Сиаманг
        
        род Nomascus – качулати гибони
        Nomascus concolor – Черен гибон
        
        Nomascus nasutus – Източен черен гибон
        
        Nomascus hainanus (Nomascus nasutus ssp.) – Хайнански гибон
        
        Nomascus leucogenys – Белобуз гибон, северен белобуз гибон
        
        Nomascus siki (Nomascus leucogenys ssp.) – Южен белобуз гибон
        
        Nomascus gabriellae – Златобуз гибон

Видовете гибони се отличават много трудно един от друг. Обикновено се срещат и две различни разцветки от всеки вид: светла и черна. Вследствие на това в някои зоопаркове в обща клетка са поставяни представители на различни видове, които впоследствие се кръстосват. Кръстосване на различни видове гибони понякога се случва и в природата.^[2]

Гибонът в народните вярвания

В китайската култура гибонът е символ на благородството, в противовес на алчността на макака, който граби с пълни шепи храна от хората. Гибонът е джентълменът (君子) на гората. Даоистите му приписват свръхестествени способности - според тях гибонът може да да живее хиляда години и да се превръща в човек.^[3]

Природозащитен статус

Всички гибони са повече или по-малко застрашени видове (виж Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN^[4])

Източници

Mammal Species of the World, 3rd edition

↑ Sommer, V. & Reichard, U. Rethinking Monogamy: The Gibbon Case // Primate Males. Cambridge, Cambridge University Press, 2000. с. 159-168.
↑ Tenaza, R. Songs of hybrid gibbons (Hylobates lar × H. muelleri) // American Journal of Primatology 8 (3). 1984. DOI:10.1002/ajp.1350080307. с. 249–253.
↑ Robert van Gulik, The gibbon in China. An essay in Chinese animal lore. E.J.Brill, Leiden, Holland. (1967). There is a brief summary at [1]
↑ IUCN Red List of Threatened Species, 2007

[1] Sommer, V. & Reichard, U. Rethinking Monogamy: The Gibbon Case // Primate Males. Cambridge, Cambridge University Press, 2000. с. 159-168.

[songs-2] Tenaza, R. Songs of hybrid gibbons (Hylobates lar × H. muelleri) // American Journal of Primatology 8 (3). 1984. DOI:10.1002/ajp.1350080307. с. 249–253.

[3] Robert van Gulik, The gibbon in China. An essay in Chinese animal lore. E.J.Brill, Leiden, Holland. (1967). There is a brief summary at [1]

[4] IUCN Red List of Threatened Species, 2007

[1]

[2]

[3]

[4]