Обикновен бръшлян

	Обикновен бръшлян
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Астериди (asterids)
разред:	Сенникоцветни (Apiales)
семейство:	Бръшлянови (Araliaceae)
род:	Бръшлян (Hedera)
вид:	Обикновен бръшлян (H. helix)
	Научно наименование
	Hedera helix Linnaeus, 1753
	Разпространение
	Обикновен бръшлян в Общомедия
	[ редактиране ]

За село Бръшлян в Област Бургас вижте Бръшлян (село).

Обикновеният бръшля̀н (Hedera helix) е увивен или катерлив многогодишен храст. При хоризонтален растеж лесно достига до 30 m дължина, а при вертикален (напр. по стена и др.) може да стигне до 25 m. Растението е отровно.

Описание

Бръшлянът е широко разпространен в Европа и Азия, откъдето произхожда. Привнесен е и в Америка и Австралия.

Съществува голямо разнообразие от видове, най-популярен от които е английският бръшлян (Hedera helix). Листата на бръшляна обикновено имат по пет дяла, те са твърди, зелени и през зимата, и опадват едва на шестата година. Наблюдава се голямо разнообразие на формата на листата – от обикновено листо във формата на щит до такива във формата на заострена звезда. Краищата им са гладки или надиплени, а на цвят варират от едноцветни до множество комбинации на бяло, кремаво, сиво, зелено и жълто. Видът с най-големи листа е Hedera canariensis. Стъблата са снабдени с малки възли, които в действителност са видоизменени корени, с помощта на които растението се захваща за някаква подпора (стена, дърво, храст). Противно на общоприетото мнение бръшлянът не е паразит, неговите корени не изсмукват хранителните вещества на растението, за което се закрепват, а го използват само за опора. Цъфтежът е през септември и октомври, като самите цветове са зеленикаво-жълти. Специфичните им плодове узряват в края на зимата и началото на пролетта, с което се завършва цикълът на растението, който е диаметрално противоположен на този на повечето други растения.

Бръшлянът се адаптира добре и не е взискателен към почвата затова успешно вирее както в подлеса в планините на надморска височина до 1000 m, така и на атлантическото крайбрежие. Не издържа единствено на големи студове.

Растението с най-дебел ствол открито в България, расте в горите в околностите на град Ловеч, квартал Гозница.

Бръшлянът се използва в козметичната индустрия като съставка в различни продукти против целулита и като декоративно растение при оформлението на градини, паркове, жилищни фасади.

Грижи

При отглеждане в домашни условия е добре да се знае, че растението страда при горещина и липса на влажност, затова е желателно да се осигури редовно пръскане на листата и по възможност неотоплявано помещение през зимата, също така достатъчно светлина, но без да се излага на преките слънчеви лъчи. Пресажда се на всеки две години, през пролетния сезон.

Контрол и ликвидиране

Бръшлянът не трябва да се засажда или насърчава в райони, където е инвазивен. Там, където е установено, е много трудно да се контролира или изкоренява. При липса на активни и текущи мерки за контрол на растежа му, той има тенденция да изтласква всички други растения, включително храсти и дървета.

Увреждане на дърветата

Бръшлянът може да се изкачва по млади или малки дървета с такава плътност, че дърветата да паднат от тежестта, проблем, който обикновено не се среща в естествения му ареал. В своята зряла форма гъстият бръшлян унищожава местообитанието за местните диви животни и създава големи обраствания от плътен бръшлян, където не могат да се развият други растения.

Дървета покрити с бръшлян
Бръшлян върху сграда
Цъфтящ бръшлян
Плод
Коренчета
Семенен поник

Литература

Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. 336.
Цавков, Евгени, Д. Димова. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. София, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. страница 142. Архив на оригинала от 2009-07-25 в Wayback Machine.