Направо към съдържанието

Бръшлянови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бръшлянови
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Сенникоцветни (Apiales)
семейство:Бръшлянови (Araliaceae)
Научно наименование
Juss., 1789
Бръшлянови в Общомедия
[ редактиране ]
Не бива да се бърка с Arecaceae.

Бръшлянови (Araliaceae) са семейство покритосеменни растения, съставено от около 43 рода и около 1500 вида, състоящи се предимно от дървесни и някои тревисти растения.[1][2] Морфологията на семейство Бръшлянови варира в широки граници, но се различава предимно по своя дървесен хабитус, тропическо разпространение и наличието на прости сенници.[3]

Има множество растения със стопанско значение. Някои родове, като бръшляна (Hedera), фатсия (Fatsia) и шефлера (Schefflera), се използват като декоративни зелени растения. Семейството включва и Panax ginseng, чийто корен женшен се използва в традиционната китайска медицина.

Морфологията на Бръшлянови варира в широки граници. Много изследвания са установили, че няма обединяваща характеристика, според която да се класифицират видовете в семейството.[4] Като цяло, видовете в Бръшлянови имат големи, обикновено алтернативни листа, често с ароматни етерични масла, петлистни цветя, два до пет плодолиста, прости сенници и плодове без карпофори или маслени кухини.[5] Някои таксони имат бодли, видовете в семейството често са дървесни, по-рядко тревисти. Макар Бръшлянови да е предимно тропическо семейство, някои видове са ендемични за региони с умерен климат. Срещат се в Америка, Евразия, Африка, Австралия, Нова Зеландия, Нова Каледония и островите в Тихия океан.

Някои примери за Бръшлянови включват дървото Aralia spinosa, Olopanax horridus, бръшлян (Hedera spp., включително H. helix) и билки като женшен (Panax spp.). Листата понякога са подобни на тези на лавровото дърво и са лесни за сглобяване; когато са сложни, те са тричленни, перести или длановидни.

Бръшлянови се срещат в плувиалните планински гори, много влажните планински гори и влажните равнинни речни гори. Присъстват се и в лаврови гори, планински екваториални гори и топли, влажни местообитания.

Таксономия и систематика

[редактиране | редактиране на кода]

Бръшлянови е едно от шестте семейства покритосеменни растения, които APG IV признава за принадлежащи към разред Сенникоцветни в рамките на астеридите.[6] Приема се, че Бръшлянови е монофилетичен клон в рамките на Сенникоцветните.[7]

Подсемейства и родове

[редактиране | редактиране на кода]
Подсемейство Aralioideae
Подсемейство Hydrocotyloideae
Подсемейство Incertae sedis
  • Araliaceoipollenites (открит полен във фосили)
  1. Kim, Kyunghee и др. Evolution of the Araliaceae family inferred from complete chloroplast genomes and 45S nrDNAs of 10 Panax-related species // Scientific Reports 7 (1). December 2017. DOI:10.1038/s41598-017-05218-y. с. 4917.
  2. Araliaceae // succulent-plant.com. Посетен на 2018-02-07. (на английски)
  3. Elpel, Thomas J., author. Botany in a day : the patterns method of plant identification : an herbal field guide to plant families of North America. 2013. ISBN 978-1-892784-35-3. OCLC 1037950883.
  4. Plunkett, Gregory M. и др. Higher level relationships of Apiales (Apiaceae and Araliaceae) based on phylogenetic analysis of rbc L sequences // American Journal of Botany 83 (4). 1996. DOI:10.1002/j.1537-2197.1996.tb12731.x. с. 499–515.
  5. Plant systematics : a phylogenetic approach. Third ediiton. Sunderland, MA, 2008. ISBN 978-0-87893-407-2. OCLC 126229888.
  6. The Angiosperm Phylogeny Group. An update of the Angiosperm Phylogeny Group classification for the orders and families of flowering plants: APG IV // Botanical Journal of the Linnean Society 181 (1). 2016. DOI:10.1111/boj.12385. с. 1–20.
  7. Kim, Kyunghee и др. Evolution of the Araliaceae family inferred from complete chloroplast genomes and 45S nrDNAs of 10 Panax-related species // Scientific Reports 7 (1). December 2017. DOI:10.1038/s41598-017-05218-y. с. 4917.