Направо към съдържанието

Grand Theft Auto: Vice City

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Grand Theft Auto: Vice City
Държава САЩ
ПроизводителРокстар Норт
ИздателRockstar Games
ДизайнерАарън Гарбът
ПрограмистОбе Вермеией
Адам Фулър
Алекзандър Роджър
РазпространителRockstar Games
ЕнджинRenderWare
Издадена на29 октомври 2002
PlayStation 2
СА: 29 октомври 2002
PAL: 8 ноември 2002
Жанрекшън-приключение
Режим на играсингъл
ПлатформаPlayStation 2
Microsoft Windows
Xbox
MacOS
iOS
Android
Fire OS
РейтингPEGI:18+
USK:16+
НосителДивиди
Компактдиск
Дигитален
Игрови контролерRenderWare
ПоредицаGrand Theft Auto
Други частиGrand Theft Auto (1997)
Grand Theft Auto II (1999)
Grand Theft Auto III (2001)
Grand Theft Auto: San Andreas (2004)
Grand Theft Auto IV (2008)
Grand Theft Auto V (2013)
Уебсайтrockstargames.com/vicecity
Grand Theft Auto: Vice City в Общомедия

Grand Theft Auto: Vice City е видеоигра в жанра 3D екшън от трето лице разработена от Рокстар Норт и издадена от Rockstar Games. Това е четвъртата основна част от поредицата Grand Theft Auto, след Grand Theft Auto III и преди Grand Theft Auto: San Andreas. Продадени са над 17,5 милиона копия от нея.

Играта се появява през октомври 2002 г. за PlayStation 2 и през 2003 за PC. В геймплея, основаващ се на този в Grand Theft Auto III, има съвсем малко промени. Действието се развива във фиктивния град Vice City, базиран на Маями в началото на 80-те, а играчът поема ролята на италиански мафиот на име Томи Версети, който е прекарал последните 15 години в затвора. В играта освен мисиите има възможност да се закупуват някои точно определени сгради и бизнеси. Също така има възможност за влизане в някои сгради, добавени са мотоциклети, пълноценен самолет и вертолети, както и не малко количество костюми за героя. Градът е двойно по-голям от този в GTA3, а населението му е 1,8 млн. души. Навсякъде присъстват розовите цветове и диско музиката. Авторите отново са разширили възможността за свободни действия.

Има модификация Vice City Multiplayer (VCMP), която добавя мултиплейър режим до 100 играчи на сървър. Има малка, но активна общност.[1]

Геймплей[редактиране | редактиране на кода]

Играта е базирана във фиктивния град Вайс Сити, който пресъздава Маями в реалния живот. Действието се развива в средата на 80-те, точно когато Маями е център на наркосделки, убийства и престъпност.


Играта е 3D и играчът управлява персонаж. Той може да ходи, да скача, да спринтира, но не може да плува.


Картата се състои от един град, разположен на два острова, свързани с мостове помежду си. В началото на играта играчът има достъп единствено до едната част от картата, с напредване на мисиите се отключва и другата. В града има плаж, летище, стадион, дискотека и други.


В GTA Vice city има доста превозни средства. Различни видове автомобили- седани, купета, комбита, джипове, пикапи, камиони и автобуси, бъги и голф количка. За пръв път има и мотори, както и летателни апарати- самолети и хеликоптери. Има и лодки и джетове. Има специални превозни средства, като танкове, полицейски коли и таксита и линейки.

В играта има много оръжия- огнестрелни, като пистолет, автомат, УЗИ, карабина, хладни, като полицейска палка, чук, отвертка, сатър, също така гранати, бомби и коктейли Молотов. Има гранатомет, минигън, огнехвъргачка.

GTA Viсе city дава възможност на играчът да си купува къщи- нещо, което не е достъпо в GTA 3. Въпреки това, повечето къщи нямат интериор, те служат само да се запаметява играта и да се пазят коли в гаражите към тях.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Внимание:  Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!

1986 година. Мафиотът Сони Форели от Либърти сити има нужда от човек, който да изпрати във Вайс сити да отговаря за бизнеса с наркотици там. Той изпраща току-що излезлият от затвора слез 15 години Томи Версети. Във Вайс сити Томи бива посрещнат от адвокат Кен Розенбърг. Двамата трябва да участват в сделка с наркотици с братята Ланс и Виктор Ванс, но се появява полиция. Виктор е убит, Ланс, Томи и Кен бягат, а парите и наркотиците изчезват. Сони е бесен и дава ултиматум на Томи да намери парите му. Томи се свързва с редица подземни лица от Вайс Сити, с които работи. Сред тях са полковникът-наркотрафикант Хуан Кортез, най-големият мафиот във Вайс Сити Рикардо Диаз, както и собственикът на строителна фирма Ейвъри Керингтън. Паралелно с тях, Томи се запознава и става приятел с Ланс Ванс , човекът, с когото първоначално е трябвало да направят сделката. Постепенно двамата разбират, че Рикардо Диаз ги е натопил пред полицията в началото и решават да го убият. След огромна престрелка с охраната му, в крайна сметка Диаз бива убит, а Томи получава имението му и започва да гради империята си.

Томи започва да изкупува бизнеси из Вайс Сити- таксиметрова компания, сладоледена фабрика, тайно правеща наркотици, дискотека Малибу, автокъща, печатница, киностудио. Във всяко от тези места Томи върши различни мисии. Паралелно с тях, Томи започва да работи с военния Фил Касиди, запознава се с рок бандата Love Fist, порноактрисата Кенди Съкс и кубинката Леля Полет.

Хората на Сони Форели пристигат във Вайс Сити с цел да разграбят бизнесите на Томи и да го убият. След преследване на куриерите му из града, всичко приключва в имението на Томи. Там идва самият Сони Форели. Оказва се, че Ланс Ванс през цялото време е работил за Сони зад гърба на Томи и именно той го предава. Следва голяма престрелка и в крайна сметка Томи убива Сони и Ланс и се превръща в най-богатият и влиятелен човек във Вайс Сити.

Край на разкриващата сюжета част.

Разработване[редактиране | редактиране на кода]

„Рокстар Норт“ започва да разработва Grand Theft Auto: Vice City в края на 2001 г., около времето, когато излиза Grand Theft Auto III.[2] Докато първоначалното разработване включва само създаване на 3D модели, изпълнителният продуцент Сам Хаузър каза, че „наистина е започнало в началото на 2002 г.“ и е продължило около девет месеца.[3] След пускането на версията за „Уиндоус“ на Grand Theft Auto III екипът разработчици обсъжда създаването на пакет от мисии за играта, в който да се добавят нови оръжия, превозни средства и мисии. След допълнителна дискусия, екипът решава да изгради тази концепция в самостоятелна игра, което е началото на пътя към Vice City.[4] Играта е обявена на 22 май 2002 г., по време на промишлената среща Electronic Entertainment Expo.[5] Това е най-скъпата игра на Рокстар по това време, с бюджет от $5 милиона.[6] Първоначално продуктът е планиран да излезе на пазара на 5 септември 2002 г., но на 22 октомври е обявено, че играта няма да се появи преди 29 октомври, за да задоволи търсенето на пазара. На 15 октомври 2002 г. разработването на Vice City спира, понеже продуктът е изпратен за фабрично производство.[7] Играта е прибавена в стартовата програма Rockstar Games Launcher септември 2019 г.[8]

Място на развитие[редактиране | редактиране на кода]

Играта се развива през 1986 г. в измисления град Вайс Сити, който е базиран в много отношения на Маями.[9] Вайс Сити първоначално се появява в оригиналния Grand Theft Auto (1997). Екипът от разработчици решава да използва локацията повторно и да обединят идеите от студиото с тези на феновете.[10] Подобно на Grand Theft Auto III's Liberty City към описанието на мястото на развитие е подходено с хумор.[2] Авторите са искали да изберат локция, която да се различава от Ню Йорк (градът, на който е базиран Либърти Сити), но и да напомня за мегаполиса. Спират се на Маями, който продуцента на играта описва като „купонджийски град, в който има слънце, море и секс, но също така и мрачни тайни под цялата бляскавост“.[4] Сам Хаузър описва 80-те с думите: „най-грууви епохата, изпълнена с престъпление, просто защото не са чувствали престъплението като нещо лошо... 80-те са тотално преобръщането на ценостите на времето“.[11] Екипът е възнамерявал Вайс Сити да бъде „жив, дишащ град“; играчът по време на игра да чувства, че „животът тече“, докато е затворен в своето си място.[12]

Изгледът на играта, особено облеклата и превозните средства, констрантират на характерния стил на 80-те. Направени са и много препратки към известни мафиотски филми от този период, например „Белязаният“ (1983) и „Пътят на Карлито“ (1993),[9] втория от които има основни заслуги за цялата натура на мафиотите от играта. Телевизионният сериал „Маями Вайс“ (1984 – 89) също има значително влияние върху продукта и по време на продукцията креативният екип е редовен зрител на епизодите.[13] Арт директорът Аарон Гербът използва сериала като отправна точка за създаването на неоновото осветление.[11] Екипът определя „сравнително лесно“ да се пренесе стила и усещането за 80-те върху играта.[13] Разработчиците провеждат мащабни изследвания върху културата от онова време и се сдобиват с огромен обем снимачен материал, отравяващ изгледа отминалата ера. Дори се организират пътувания до Маями, малко след завършека на Grand Theft Auto III. Пътуващите са организирани по групи, които да проучват улиците на града.[11][14]

История и персонажи[редактиране | редактиране на кода]

Рей Лиота озвучава главния персонаж Томи Версети

Говорещият протагонист е голям скок в развитието, сравнения в мълчаливия Клод от Grand Theft Auto III.[15] Екипът на играта отделя голям труд по създаването на персонажа. Американският актьор Рей Лиота дава гласа си за главния герой Тони Верчети. Лиоти описва ролята си като предизвикателство: „Пресъздаваш персонаж, който не е там, пред теб... Работата е напрегната.“ Когато е записвана ролята, екипът използва син екран, за да помогне на актьора да визуализира „как се движи“ неговия образ.[16] Тиймът от разработчици уверява, че играчът ще чувства „истинска привързаност“ към Томи, който прави интересн начина на изграждане на историята.[2] Дан Хаузър описва Томи като „силен и опасен, готов да изчака правилния момент за действие“.[17] Режисьорът Навид Хонсери често настоява за повторни дубли при снимките с Лиота, като намира работата с актьора за трудна.[18] „В някои прослушвания... справя се добре, но понякога... беше много мрачен и не можеше да се работи с него.“ – твърди Сам Хаузър.[19] След успеха на играта Лиота се оплаква, че не му е платено добре за ролята.[20]

По-голяма част от анимирането на играта е оригинално, като съществуват малко заемки от нейния предшественик третата част. За създаването на персонажите, екипът ползва техниките „улавяне на движение“ и „стоп моушън“ – в отрязъците (сюжетни видеа) е използвана първата техника, докато гейминга е комбинация от двете. Екипът среща трудности при анимирането на движенията с мотоциклет, отчасти заради разнообразието в модела на превозно средство.[21] За изграждането на външния вид на персонажите на пешеходците е използван графичния присет skin (кожа), който позволява на аниматорът да пресъздаде по-реалистичен вид на своя характер. Моделите на пешеходците са 110, всеки от тях с уникален външен вид, които обикалят свободно по улиците на Вайс Сити. Персонажите, участници в историята, са около 50 – всеки от тях изработен с двойно повече полигони и текстури в сравнение с Grand Theft Auto III.[9][14] Това повлиява на физиката на персонажа, като подобрява аспекти от играта например точността на мерника при стайпера.[22] Някои измислени лица са повлияни от гангстерски филми – „Кръстникът“ (1972), „Белязаният“ (1983) и др. Представянето на играта е вдъхновено от телевизионните екшън сериали от 80-те – „Маями Вайс“, „Среднощен ездач“ и др.[23] Взаимотношенията между Томи Версети и Ланс Ванс са представани подобно на тези между Джеймс Крокет и Рикардо Тъбс – главните герои от „Маями Вайс“.[24]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Error - Grand Theft Wiki, the GTA wiki // www.grandtheftwiki.com. Посетен на 20 март 2022.
  2. ↑ а б в Rockstar Games – Design/Designer Information // Design Museum. Архивиран от оригинала на 5 ноември 2011. Посетен на 29 септември 2020. (на английски)
  3. ↑ The Making Of Grand Theft Auto: Vice City // Future plc. Edge, 7 декември 2012. Архивиран от оригинала на 10 декември 2012. Посетен на 29 септември 2020. (на английски)
  4. ↑ а б Rosenberg, Adam. Exploring Grand Theft Auto: Vice City’s lasting impact on society with Rockstar’s Leslie Benzies // Digital Trends, 13 декември 2012. Архивиран от оригинала на 14 декември 2012. Посетен на 29 септември 2020. (на английски)
  5. ↑ Walker, Trey. E3 2002: Grand Theft Auto: Vice City announced // GameSpot. CBS Interactive, 22 май 2002. Архивиран от оригинала на 22 септември 2016. Посетен на 29 септември 2020. (на английски)
  6. ↑ Kushner 2012, с. 117.
  7. ↑ Calvert, Justin. GTA: Vice City goes gold // GameSpot. CBS Interactive, 15 октомври 2002. Архивиран от оригинала на 7 ноември 2018. Посетен на 29 септември 2020. (на английски)
  8. ↑ McAloon, Alissa. Rockstar Games now has its own game launcher on PC // Gamasutra. UBM Technology Group, 17 септември 2019. Архивиран от оригинала на 26 септември 2019. Посетен на 29 септември 2020. (на английски)
  9. ↑ а б в Grand Theft Auto: Vice City Graphics Q&A // GameSpot. CBS Interactive, 27 септември 2002. Архивиран от оригинала на 30 май 2018. Посетен на 16 ноември 2020. (на английски)
  10. ↑ Ivan & Doug, Sulic; Perry. Inside Vice City // IGN. Ziff Davis, 7 април 2003. Архивиран от оригинала на 28 септември 2018. (на английски)
  11. ↑ а б в The Making Of Grand Theft Auto: Vice City // Edge. Future plc. Архивиран от оригинала на 9 декември 2012. Посетен на 16 ноември 2020. (на английски)
  12. ↑ Grand Theft Auto: Vice City Interaction Q&A // GameSpot. CBS Interactive, 25 октомври 2002. Архивиран от оригинала на 7 ноември 2018. Посетен на 16 ноември 2020. (на английски)
  13. ↑ а б Norris, Erik. Missing You: Looking Back at GTA: Vice City w/ Rockstar Games // CraveOnline. Atomic Media, 6 декември 2012. Архивиран от оригинала на 9 юли 2016. Посетен на 16 ноември 2020. (на английски)
  14. ↑ а б Perry 2002, с. 8 – 15.
  15. ↑ McInnis, Shaun. Dan Houser Opens Up About Grand Theft Auto III // GameSpot. CBS Interactive, 21 октомври 2011. Архивиран от оригинала на 19 октомври 20213. Посетен на 29 юли 2021. (на английски)
  16. ↑ The Voice of Vice City // IGN. Ziff Davis, 25 октомври 2002. Архивиран от оригинала на 3 ноември 2012. Посетен на 29 юли 2021. (на английски)
  17. ↑ Perry, Douglass C. Grand Theft Auto: Vice City (pdf) // IGN Unplugged (17). Ziff Davis, октомври 2002. p. 8–15. (на английски)[неработеща препратка]
  18. ↑ Kushner 2012, с. 118.
  19. ↑ Sam Houser: "GTA IV crazier than ever" // GamesRadar. Future plc., 11 март 2008. Архивиран от оригинала на 9 октомври 2016. Посетен на 29 юли 2021. (на английски)
  20. ↑ Kushner 2012, с. 123.
  21. ↑ Grand Theft Auto: Vice City Animation Q&A // GameSpot. CBS Interactive, 28 февруари 2003. Архивиран от оригинала на 7 ноември 2018. Посетен на 29 юли 2022. (на английски)
  22. ↑ Grand Theft Auto: Vice City Physics Q&A // GameSpot. CBS Interactive, 15 март 2003. Архивиран от оригинала на 7 ноември 2018. Посетен на 29 юли 2022. (на английски)
  23. ↑ Ivan & Doug, Sulic, Perry. Inside Vice City // IGN. Ziff Davis, 7 април 2003. Архивиран от оригинала на 29 септември 2018. Посетен на 29 юли 2022. (на английски)
  24. ↑ The Making Of Grand Theft Auto: Vice City // Edge. Future plc., 7 декември 2012. Архивиран от оригинала на 10 декември 2012. Посетен на 29 юли 2022. (на английски)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Kushner, David. Jacked: The Outlaw Story of Grand Theft Auto. Turner Publishing Company., 2012. ISBN 978-0-470-93637-5. (на английски)
  • Rockstar North. Grand Theft Auto: Vice City Game Manual. Rockstar Games, 2002.
  • Perry, Douglass C. Grand Theft Auto: Vice City // IGN Unplugged (17). Ziff Davis, октомври 2002. p. 8–15. (на английски)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Grand_Theft_Auto:_Vice_City&oldid=12276929“.