Givenchy
| Givenchy | |
 | |
 | |
| Тип | Дъщерна компания |
|---|---|
| Индустрия | Мода |
| Основаване | 1952 г. |
| Основател | Юбер дьо Живанши |
| Ключови личности | Рено дьо Лескен (президент и CEO) Матю Уилямс (творчески директор) |
| Служители | 3800 (2018) |
| Продукти | Облекла, аксесоари, парфюми, козметика |
| Холдингова компания | LVMH |
| Уебсайт | givenchy.com |
| Givenchy в Общомедия | |
Givenchy (произн. Живаншѝ) е френска модна къща, създадена от дизайнера Юбер дьо Живанши през 1952 г. Специализирана е в производството на облекла, обувки, аксесоари и парфюми. Собственост е на транснационалната компания LVMH. От 2 май 2017 г. до 10 април 2020 г. неин творчески директор е Клеър Уейт Келър – първата жена, която заема тази позиция.[1] На 15 юни 2020 г. Матю М. Уилямс наследява Келър като творчески директор на къщата.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1952 г. Юбер дьо Живанши и Явани Робер Дюрфи основават своя модна къща и пускат колекция от дрехи, наречена Les Séparables, включваща памучни поли и блузи.[2]
Живанши получава одобрението на критиците, а списание Vogue приветства колекцията му. New York Times публикува цяла статия, посветена на Живанши, озаглавена A Star is Born („Ражда се звезда“).
Модели като Сюзи Паркър и Дориан Лий стават музи на къщата.
През 1953 г. Юбер дьо Живанши започва да си сътрудничи с филмовата актриса Одри Хепбърн, която тогава едва започва кариерата си в Холивуд. Заедно те създават стил, който съчетава изискана елегантност с естествена красота. Тя носи произведения на Живанши във филми като Сабрина, Как да откраднеш милион и Шарада.[3][4] Одри Хепбърн е муза на къщата в продължение на четиридесет години. През 1961 г. тя затвърждава репутацията на Живанши, като носи известната малка черна рокля във филма „Закуска в Тифани“.
През 1957 г. Живанши създава флоралния алдехиден аромат L'Interdit, предназначен изключително за мис Хепбърн.
През 1954 г. Юбер дьо Живанши представя първата рокля-риза (която по-късно еволюира в рокля-чувал през 1957 г.). Той е първият дизайнер на висша мода, който създава луксозна линия конфекция (prêt-à-porter), наречена Givenchy Université, която се произвежда в Париж с помощта на оборудване, внесено от Съединените щати.[5]
1950-те: Баленсиага и Живанши
[редактиране | редактиране на кода]През 1956 г. Кристобал Баленсиага и Юбер де Живанши представят колекцията си в Ню Йорк по време на благотворителен гала концерт в помощ на американската болница в Париж.[6]
Разширение
[редактиране | редактиране на кода]През 1969 г. Юбер дьо Живанши стартира своята модна линия за мъже Gentleman Givenchy. През ноември е открит бутик на авеню Джордж V в Париж.[6]
По съвет на Баленсиага Живанши разработва лицензи през 70-те години на 20. век, за да защити своите Haute couture колекции.[7]
През този период модна къща Givenchy разнообразява дейността си, създавайки обувки, бижута, вратовръзки, сервизи, тапицерии и кимона. Юбер дьо Живанши е избран да проектира интериора на хотели от веригата Hilton по света и дори интериора на автомобил (Lincoln Continental Mark V).[8]
Юбер дьо Живанши е избран за личност на 1979 г. и за най-елегантен мъж на годината от списание The Best.[9]
През 1982 г. Fashion Institute of Technology организира в Ню Йорк ретроспекция, председателствана от Одри Хепбърн.[10]
На следващата година Юбер дьо Живанши е обявен за „кавалер на Почетния легион“, а през 1985 г. Жак Ланг, френският министър на културата, му връчва Оскар, посветен на изкуството на елегантността, по време на тържество в Операта в Париж.[9]
Напускане на Юбер дьо Живанши
[редактиране | редактиране на кода]
През 1988 г. Givenchy се присъединява към LVMH Moët Hennessy Louis Vuitton, която притежава други парижки модни къщи, като Christian Dior, Louis Vuitton, Christian Lacroix и Céline.[11]
През 1995 г. Юбер дьо Живанши е принуден да напусне компанията. Наследен е от различни млади британски дизайнери, включително Джон Галиано, Александър Маккуин и Жулиен Макдоналд. Джон Галиано веднага привлича вниманието със сложната си и в същото време провокативна колекция, демонстрирана с неочакван за това време театрален ефект. Вследствие на този успех Арно поверява на Галиано художественото ръководство на друга, още по-важна модна къща за него – Christian Dior, където остава почти 15 години, до началото на 2011 г.
2005 – 2017, Рикардо Тиши
[редактиране | редактиране на кода]През 2005 г. италианецът Рикардо Тиши е обявен за художествен ръководител на линията за женско облекло. Тиши въвежда свой собствен стил и влияния, променя кодовете на къщата и добави нотка на тъмен и чувствен романтизъм.[12] През май 2008 г. той също става отговорен за пускането и на мъжките колекции. През 2009 г. Тиши започва да развива първата евтина линия на модната къща – Givenchy Redux. През 2011 г. под негово ръководство е представен нов аромат от Givenchy – Dahlia Noir.
Филип Фортунато, бившият главен ръководител на клона на LVMH Moet Hennessy Vuitton SA в Китай, е настоящият главен ръководител на Givenchy.[13]
Модели на Givenchy са носени от редица известни личности на червения килим, включително Руни Мара на наградите на Академията за 2012 г. Също така Givenchy отговаря за работата с Мадона, като проектира костюмите ѝ за нейния Sticky & Sweet tour, както и за шоуто в полувремето на Super Bowl 2012.[14]
През 2016 г. Тиши стартира сътрудничество за спортно облекло с Nike, наречено Nikelab X RT и насочено към олимпийските спортисти за Летните олимпийски игри през 2016 г., както и за ежедневни посетители на фитнес залите.[15]
През февруари 2017 г. Рикардо Тиши обявява, че напуска Givenchy след дванадесет години работа като творчески директор на марката.[16]
2017 – 2020, Клеър Уейт Келър
[редактиране | редактиране на кода]Къщата на Givenchy обявява назначаването на Клеър Уейт Келър за артистичен директор от 2 май 2017 г. Уейт Келър поема всички творчески отговорности, включително дамски и мъжки колекции, конфекция и аксесоари, както и Haute Couture.[17] Меган Маркъл носи рокля от Клеър Уейт Келър на нейната сватба с принц Хари на 19 май 2018 г.[18]
След успешното провеждане на три последователни комбинирани ревюта с помощта на Келър, марката обявява, че възобновява календара за колекция мъжко облекло за сезон есен/зима 2019.[19]
2020 – 2023, Матю Уилямс
[редактиране | редактиране на кода]През юни 2020 г. Givenchy наема Матю Уилямс, стилист и дизайнер, известен най-вече със съосноваването на влиятелната марка за улично облекло 1017 ALYX 9SM.[20] Уилямс внася по-остра естетика в Givenchy и работата му често се вижда на знаменитости като Кендъл Дженър и Бела Хадид.[21] През ноември 2023 г. Givenchy обявява, че Уилямс ще напусне поста творчески директор в края на 2023 г.[22]
Икони и кино
[редактиране | редактиране на кода]Одри Хепбърн
[редактиране | редактиране на кода]През 1953 г. Одри Хепбърн и Юбер дьо Живанши се запознават чрез посредничеството на Гладис де Сегонзак с цел да се създадат костюмите за филма „Сабрина“ на Били Уайлдър. Докато Гладис де Сегонзак организира срещата с мис Хепбърн, модният дизайнер смята, че ще срещне Катрин Хепбърн. В резултат на сътрудничеството, Одри Хепбърн решава да носи дрехи на Givenchy на екрана и извън него, например във филмите „Сабрина“ (1954), „Любов следобед“ (1957), „Весело лице“ (1957), „Закуска в Тифани“ (1961), „Шарада“ (1963), „Paris When It Sizzles“ (1963), „Как да откраднеш милион“ (1965) и „Bloodline“ (1979).[23][24]
Знаменитости
[редактиране | редактиране на кода]Givenchy привлича много други знаменитости, включително хора като Лорън Бекол, Бейб Пейли, Майкъл Норман, Грета Гарбо, Елизабет Тейлър, Марлен Дитрих, Жаклин Кенеди Онасис, Бионсе Ноулс,[25] принцесата на Монако Грейс Кели,[26] Мишел Бенет,[27] и други.
Днес Givenchy облича много холивудски звезди, включително Кейт Бланшет, Ема Стоун, Лейди Гага, Джулиан Мур, Джулия Робъртс, Руни Мара и други.[28] В май 2019 г. Givenchy потвърждават, че певицата Ариана Гранде ще стане новото лице на тяхната есенно-зимна кампания, която е представена през юли същата година.[29][30]
Операции
[редактиране | редактиране на кода]Към 2013 г. операциите на компанията са разделени така: Европа заема 42 % от бизнеса, Китай 18 %, Азиатско-тихоокеанския регион 14 %, Америка 12 %, Близкия изток 7 %, Япония 4 % и останалата част от света 3 %."[31]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ See the first campaign under Givenchy’s new artistic director Архив на оригинала от 2019-04-20 в Wayback Machine. 11 JULY 2017
- ↑ Givenchy Elle.fr (на френски)
- ↑ Hubert de Givenchy Remembers Audrey Hepburn Архив на оригинала от 2019-05-24 в Wayback Machine. The Wall Street Journal, le 4 septembre 2012
- ↑ Audrey Hepburn Архив на оригинала от 2013-10-21 в Wayback Machine. Tendances Modes, 28 janvier 2008
- ↑ Key fashion moments Stylesequel.com
- ↑ а б Givenchy Архив на оригинала от 14 октомври 2013 в Wayback Machine. Voguepedia
- ↑ Givenchy, le couturier des stars Архив на оригинала от 12 октомври 2017 в Wayback Machine. Bloc.com, Dominique A.C., 18 December 2007 (на френски)
- ↑ The Vogue list: Givenchy Архив на оригинала от 2014-09-23 в Wayback Machine. Vogue.fr
- ↑ а б Hubert de Givenchy, entre vies et légendes Jean-Noël Liaut, Grasset (на френски)
- ↑ Thirty years of Givenchy will be displayed Архив на оригинала от 20 май 2016 в Wayback Machine. Palm Beach Daily News, 8 mai 1982
- ↑ Givenchy : histoire Pure Trends (на френски)
- ↑ Riccardo Tsci, l'esprit fort de Givenchy Madame Figaro
- ↑ Oral History: Philippe Fortunato of Givenchy - Worth // 5 August 2016.
- ↑ BBC News – Oscars 2012: Stars arrive // BBC, 27 February 2012. Посетен на 26 April 2012.
- ↑ Cristobal, Sarah. Givenchy's Riccardo Tisci Designs for Nike // The Wall Street Journal, 2016-04-18. Посетен на 2016-04-27.
- ↑ Riccardo Tisci | #BoF500 | The Business of Fashion // The Business of Fashion. Посетен на 2017-02-17.
- ↑ Givenchy announces Clare Waight Keller as creative director businessoffashion.com
- ↑ Meghan Markle Is Wearing a Givenchy Dress at the Royal Wedding and It's Absolutely Stunning // Harper's BAZAAR. 2018-05-19. Посетен на 2018-05-19.
- ↑ Givenchy Returns To Standalone Menswear Shows // Vogue, 25 October 2018. Посетен на 25 October 2018.
- ↑ Matthew Williams is Givenchy's New Designer // 15 June 2020.
- ↑ Matthew M. Williams recruits his celebrity mates for the SS21 Givenchy campaign
- ↑ Williams, Robert. Matthew Williams to Exit Givenchy // 2023-12-01. Посетен на 2023-12-01.
- ↑ Hubert de Givenchy Remembers Audrey Hepburn The Wall Street Journal, le 4 septembre 2012
- ↑ Audrey Hepburn Tendances Modes, 28 janvier 2008
- ↑ Givenchy: biography Style Sequel (на френски)
- ↑ Givenchy Elle (на френски)
- ↑ Pezzullo, Ralph. Plunging into Haiti: Clinton, Aristide, and the Defeat of Diplomacy. 2006. ISBN 9781604735345.
- ↑ Les tapis rouges et la Maison de couture Givenchy // Архивиран от оригинала на 24 June 2016. Посетен на 14 April 2017.
- ↑ Ariana Grande is the new face of Givenchy // 10 May 2019.
- ↑ Ariana Grande's Ponytail Is the New Face of Givenchy // 10 May 2019.
- ↑ Socha, Miles. Givenchy Looks to Capitalize on Momentum // WWD, 7 November 2013. Посетен на 7 November 2013.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Givenchy.com – официална уеб страница
- Givenchy – профил на бранда и компанията във Fashion Model Directory
|
