Eurofighter Typhoon
| Eurofighter Typhoon | |
 Typhoon F2 от Кралските ВВС по време на авиошоу на летище Кембъл, Великобритания, 2008 г. | |
| Описание | |
|---|---|
| Тип | Многоцелеви изтребител |
| Производител | Eurofighter GmbH |
| Произведени бройки | 570 до януари 2020 г. |
| Единична цена | € 60 – 90 милиона[1], [2] |
| Първи полет | 27 март 1994 г. |
| Използван от | Кралски военновъздушни сили, Луфтвафе, ВВС на Великобритания, Италия, Испания |
| В експлоатация от | 4 август 2003 г. |
| Състояние | Оперативен |
| Тактико-технически данни | |
| Размах на крилете | 10,95 m |
| Височина | 5,28 m |
| Таван на полета | 16 765 m |
| Eurofighter Typhoon в Общомедия | |
Eurofighter Typhoon е многоцелеви изтребител с два двигателя и предно хоризонтално кормило. Typhoon e разработен и произвеждан от консорциума Eurofighter GmbH, създаден през 1986 г. от фирмите Alenia Aeronautica, BAE Systems и EADS. Разработването на самолета започва през 1979 г.
Сега се произвежда серийно. Самолетът е на въоръжение в германските ВВС (Jagdgeschwader 74 на Луфтвафе),[3]ВВС на Италия, Испания, Великобритания и Австрия. Саудитска Арабия подписва договор на стойност 4,43 милиарда фунта стерлинги за доставката на 72 самолета, от които 70 са вече доставени и в експлоатация. Договори за доставка имат Кувейт – 28 броя и Оман – 12 броя.[4] На 11 април 2017 г. е доставен поредният самолет за италианските ВВС, който е самолет номер 500 от започването на производството. На същата церемония е дадено символично начало на първия Eurofighter за Кувейт. Катар също е сключил договор за 24 самолета, става ясно от съобщение на официалния сайт от 11 декември 2017 г. Първите доставки се очакват през 2022 г.
Разработка
[редактиране | редактиране на кода]Произход
[редактиране | редактиране на кода]През 1979 г. Обединеното кралство издава заповед за разработката на нов самолет за нуждите на Кралските военновъздушни сили. Едновременно с това Западна Германия също има нужда от разработването на нов изтребител, който да замени F-4 Phantom II. През 1979 г. Messerschmitt-Bölkow Blohm и British Aerospace представят официално предложение пред съответните си правителства за ECF-European Collaborative Fighter. През октомври 1979 г. Dassault се присъединява към ECF за тристранно сътрудничество по проекта за нов самолет, което става известно като „Европейски боен самолет“. Проектът ECF се разпада през 1981 г. поради няколко причини, включително и различни изисквания, настояване на Dassault на „лидерство при дизайна“ и британските предпочитания за нова версия на двигателя RB199, с който да лети самолетът, пред френските двигатели SNECMA M88.
През 1983 г. Германия, Франция, Великобритания, Италия и Испания започват „Future European Fighter Aircraft“ (FEFA). Самолетът трябва да е способен на кратко излитане и кацане (short takeoff and landing (STOL)) и „Beyond Visual Range (BVR)“ възможности за бойни действия отвъд визуалните далечини (на откриване бел. прев). През 1984 г. Франция отново настоява за водеща роля в проекта. Западна Германия, Великобритания и Италия се отказват и създават нова програма EFA. В Торино на 2 август 1985 г., Западна Германия, Великобритания и Италия се споразумяват да продължат с проекта Eurofighter. Франция заедно с Испания избират да не продължават членството си в проекта. Въпреки натиска от Франция, Испания се завръща в проекта Eurofighter в началото на септември 1985. Франция официално се оттегля от проекта, за да следва своя собствена програма ACX, която по-късно се превръща в Dassault Rafale.
До 1986 г. цената на програмата достига 180 млн. евро. Когато започва програмата, разходите е трябвало да се разпределят равномерно, но заради нарастващата цена на проекта трите основни партньора в проекта – Западна Германия, Италия и Великобритания, е трябвало да заделят по 100 милиона евро, за да не бъде прекратена програмата.
Първоначалните изисквания са: Великобритания – 250 самолета, Германия – 250 самолета, Италия – 165 и Испания – 100.
Делът на производствената работа е била разделена между страните пропорционално по поръчките – DASA (33%), British Aerospace (33%), Aeritalia (21%), и Construcciones Aeronáuticas SA (CASA) (13%).
Изпитване
[редактиране | редактиране на кода]
Първият полет на прототипа на Eurofighter се провежда в Бавария на 27 март 1994 г. Осъществен е от Peter Weger, главен тест-пилот на DASA.
На 9 декември 2004 Eurofighter Typhoon започва тримесечни полетни изпитвания в „Cold Environmental Trials (Студена околна среда)“ във военновъздушна база Видзел в Швеция, целта на които е да се провери оперативното поведение на въздухоплавателното средство и неговите системи при температури между -25 и 31 °C.
Поръчки
[редактиране | редактиране на кода]Първият производствен договор е подписан на 30 януари 1998 г. между Eurofighter GmbH, Eurojet и NETMA. Производството е разпределено според поръчките: British Aerospace (37,42%), DASA (29,03%), Aeritalia (19,52%) и CASA (14,03%).
| Нации | Транш 1 | Транш 2 | Транш 3 | Доставени
към 31 август 2018. |
Поръчани |
|---|---|---|---|---|---|
 Австрия
|
15 | 0 | 0 | 15 | 15 |
 Германия
|
33 | 79 | 31 | 133 | 180 |
 Италия
|
28 | 47 | 21 | 91 | 121 |
 Саудитска Арабия
|
0 | 72 | 0 | 72 | 72 |
 Испания
|
20 | 33 | 34 | 68 | 87 |
 Великобритания
|
53 | 67 | 40 | 152 | 232 |
 Оман
|
0 | 0 | 12 | 12 | 12 |
 Кувейт
|
0 | 28 | |||
 Катар
|
0 | 24 | |||
| Total | 148 | 299 | 124 | 543 | 771 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Fidler, Stephen. „Saudis confirm £4bn Typhoon deal.“ Financial Times от 17 февруари 2007 г.
- ↑ „Haushaltsausschuss billigt Bundeswehrprojekte (in German.“ bmvg.de, 17 June 2009. Посетен на 20 февруари 2011.
- ↑ Erste Eurofighter in einem reinen Einsatzverband
- ↑ Saudis Pay 4.43 Billion Pounds for 72 Eurofighters (Update1)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eurofighter Typhoon в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |