Направо към съдържанието

Щука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Esox lucius)
Вижте пояснителната страница за други значения на Щука.

Щука
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Актиноптери (Actinopteri)
разред:Щукоподобни (Esociformes)
семейство:Щукови (Esocidae)
род:Щуки (Esox)
вид:Щука (E. lucius)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Разпространение
Щука в Общомедия
[ редактиране ]

Щуката (Esox lucius) е едра хищна риба, широко разпространена в нашите води. Среща се почти навсякъде – в Азия, Америка и Европа. Достига над 150 см дължина на тялото и тегло до 20 кг. Има сведения и за значително по-едри екземпляри. Официалният рекорд е 25 кг и е поставен в езеро Греферн, Германия.[2] Женските са обикновено доста по-едри от мъжките на една и съща възраст.

Ареалът на щуката е доста широк. Среща се до 1500 м надморско равнище. На места живее и в полусолени води. Среща се в стоящи, сладки води. Отсъства само в малките високопланински реки и потоци. Любопитна подробност в разпространението на щуката е тази, че тя се среща във водоеми, които са отдалечени от реките. Това се дължи на факта, че хайверът на щуката е доста лепкав и се пренася от водоплаващите птици. При по-големи популации на щука във водоема тя е способна бързо да унищожава зарибителния материал. Но като цяло ползата от щуката е по-голяма, тъй като тя унищожава най-вече болните и малоценни риби и направлява равновесието на екосистемата на водоема.

Щуката е обичаен хищник. Малките рибки, след излюпването от хайвера, се хранят със зоопланктон – хайвера на други риби и дребни ракообразни. При достигане на размер 5 – 6 см щуката започва да се храни изключително с малки рибки. Не са редки и случаите на канибализъм, когато по-едрите екземпляри се хранят с по-дребните. В нейната дажба попадат също така жаби, мишки и малките на водоплаващите птици. За разлика от другите хищници, щуката се държи на определени места във водоема и напада жертвите си от засада, като след нападението се завръща на своето място. Преследването на жертвата не е работа за щуката. Характерен е също така и начина, по който тя улавя рибата, с която се храни – обикновено първоначалното захващане е напреки на тялото, след което тя я поема с главата напред. Това е следствие на определения строеж на челюстите и зъбите на щуката, които не са предназначени за дъвчене – щуката гълта жертвите си цели.

Женската, в зависимост от размерите си, хвърля 40 000 – 250 000 хайверени зърна на килограм от теглото ѝ. Те имат размер около 3 mm. Инкубационния период е 10 – 30 дни. Полова зрялост настъпва на около 3 – 4-годишна възраст. Обикновено самката се придружава от 3 – 4 мъжки, като при по-възрастните екземпляри броят на самците достига 6 – 7 и дори 8. Рибите плуват групово, като мъжките се трият постоянно в женската. Щуката хвърля хайвера си в плитчините върху водната растителност, обикновено на места, наводнени от пролетните пълноводия. Периода на размножаване е по-рано от този на другите риби във водоема. В зависимост от географската ширина започва от края на февруари, началото на март и продължава до края на март, началото на април.

Хранителни качества

[редактиране | редактиране на кода]
Сурова северна щука
Fish, pike, northern, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Калций, Ca57 mg
Желязо, Fe0.55 mg
Магнезий, Mg31 mg
Фосфор, P220 mg
Калий, K259 mg
Натрий, Na39 mg
Цинк, Zn0.67 mg
Мед, Cu0.051 mg
Манган, Mn0.24 mg
Селен, Se12.6 μg
  Други
Щука в Общомедия
  1. Esox lucius (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Pike, northern (Esox lucius) // International Game Fish Association. Посетен на 9 ноември 2019.