Щука

Вижте пояснителната страница за други значения на Щука.

---

Щука

Природозащитен статут

Незастрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) клас: Актиноптери (Actinopteri) разред: Щукоподобни (Esociformes) семейство: Щукови (Esocidae) род: Щуки (Esox) вид: Щука (E. lucius)

Научно наименование

Esox lucius Linnaeus, 1758

Разпространение

Щука в Общомедия

[ редактиране ]

Щуката (Esox lucius) е едра хищна риба, широко разпространена в нашите води. Среща се почти навсякъде – в Азия, Америка и Европа. Достига над 150 см дължина на тялото и тегло до 20 кг. Има сведения и за значително по-едри екземпляри. Официалният рекорд е 25 кг и е поставен в езеро Греферн, Германия. Женските са обикновено доста по-едри от мъжките на една и съща възраст.

Разпространение

Ареалът на щуката е доста широк. Среща се до 1500 м надморско равнище. На места живее и в полусолени води. Среща се в стоящи, сладки води. Отсъства само в малките високопланински реки и потоци. Любопитна подробност в разпространението на щуката е тази, че тя се среща във водоеми, които са отдалечени от реките. Това се дължи на факта, че хайверът на щуката е доста лепкав и се пренася от водоплаващите птици. При по-големи популации на щука във водоема тя е способна бързо да унищожава зарибителния материал. Но като цяло ползата от щуката е по-голяма, тъй като тя унищожава най-вече болните и малоценни риби и направлява равновесието на екосистемата на водоема.

Хранене

Щуката е обичаен хищник. Малките рибки, след излюпването от хайвера, се хранят със зоопланктон – хайвера на други риби и дребни ракообразни. При достигане на размер 5 – 6 см щуката започва да се храни изключително с малки рибки. Не са редки и случаите на канибализъм, когато по-едрите екземпляри се хранят с по-дребните. В нейната дажба попадат също така жаби, мишки и малките на водоплаващите птици. За разлика от другите хищници, щуката се държи на определени места във водоема и напада жертвите си от засада, като след нападението се завръща на своето място. Преследването на жертвата не е работа за щуката. Характерен е също така и начина, по който тя улавя рибата, с която се храни – обикновено първоначалното захващане е напреки на тялото, след което тя я поема с главата напред. Това е следствие на определения строеж на челюстите и зъбите на щуката, които не са предназначени за дъвчене – щуката гълта жертвите си цели.

Размножаване

Женската, в зависимост от размерите си, хвърля 40 000 – 250 000 хайверени зърна на килограм от теглото ѝ. Те имат размер около 3 mm. Инкубационния период е 10 – 30 дни. Полова зрялост настъпва на около 3 – 4-годишна възраст. Обикновено самката се придружава от 3 – 4 мъжки, като при по-възрастните екземпляри броят на самците достига 6 – 7 и дори 8. Рибите плуват групово, като мъжките се трият постоянно в женската. Щуката хвърля хайвера си в плитчините върху водната растителност, обикновено на места, наводнени от пролетните пълноводия. Периода на размножаване е по-рано от този на другите риби във водоема. В зависимост от географската ширина започва от края на февруари, началото на март и продължава до края на март, началото на април.

Хранителни качества

Сурова северна щука Fish, pike, northern, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт)

Основни Енергия 368 kJ (90 kcal) Въглехидрати 0 g       Захари 0 g    Влакна 0 g Мазнини 0.69 g    Наситени 0.118 g    Мононенаситени 0.157 g    Полиненаситени 0.202 g    Холестерол 39 mg Белтъчини 19.26 g Пепел 1.2 g   Витамини Витамин A 21 μg    α-каротин 0 μg    β-каротин 0 μg Тиамин (B1) 0.058 mg Рибофлавин (B2) 0.063 mg Ниацин (B3) 2.3 mg Пантотенова к-на (B5) 0.75 mg Пиридоксин (B6) 0.117 mg Фолиева к-на (B9) 15 μg Кобаламин (B12) 2 μg Витамин C 3.8 mg Витамин D 2.5 μg Витамин Е 0.2 mg Витамин K 0.1 μg Ликопен 0 μg   Минерали Калций, Ca 57 mg Желязо, Fe 0.55 mg Магнезий, Mg 31 mg Фосфор, P 220 mg Калий, K 259 mg Натрий, Na 39 mg Цинк, Zn 0.67 mg Мед, Cu 0.051 mg Манган, Mn 0.24 mg Селен, Se 12.6 μg   Аминокиселини Триптофан 0.216 g Треонин 0.844 g Изолевцин 0.887 g Левцин 1.565 g Лизин 1.768 g Метионин 0.57 g Цистин 0.206 g Фенилаланин 0.752 g Тирозин 0.65 g Валин 0.992 g Аргинин 1.152 g Хистидин 0.567 g Аланин 1.165 g Аспарагинова к-на 1.972 g Глутаминова к-на 2.875 g Глицин 0.924 g Пролин 0.681 g Серин 0.786 g Холин 0.065 g   Други Щука в Общомедия

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}