Направо към съдържанието

Двурезцови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Diprotodontia)
Двурезцови
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
подтип:Гръбначни (Vertebrata)
инфратип:Челюстни (Gnathostomata)
мегаклас:Костни риби (Osteichthyes)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
инфраклас:Elpistostegalia
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
надклас:Четирикраки (Tetrapoda)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Двурезцови (Diprotodontia)
Научно наименование
Owen, 1866
Обхват на вкаменелости
Двурезцови в Общомедия
[ редактиране ]

Двурезцовите (Diprotodontia) са разред дребни, средно големи и едри, двуутробни (торбести) бозайници. Размерите им са от 9 cm до 3 m (Голямо сиво кенгуру) дължина на тялото. Температурата на тялото (около 36 °С) им е по-висока от тази на другите двуутробни. Основният белег на разреда са предните два резеца, които са силно развити, откъдето и носят латинското си име diprotodont (двурезцови). Включва около 120 актуално съществуващи вида.

Срещат се основно в Австралия и близките и острови. Обитават разнообразен ландшафт, открити равнини, гори и др.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Водят наземен и дървесен начин на живот. Някои видове са нощни. Повечето видове са растителноядни. Въпреки това в разреда се срещат и някои насекомоядни и всеядни вида.

Бременността е много кратка до 2 седмици при кенгуруто, но след оплождането зародишът може да остане в латентно състояние в продължение на година. Малките се раждат крайно дребни и неразвити, дълги са около 2 см, слепи и голи, задните крайници са неразвити и покрити от опашката. Предните крайници са по-силни и с нокти, след раждането малкото самостоятелно се придвижва, залавяйки се за козината на майката до торбата ѝ. Майката през това време стои неподвижно или лежи, средно за 15 – 30 минути то успява да открие торбата, но ако закъснее, майката започва да нервничи и да се движи, можейки по този начин да го нарани или убие. Самото малко е много издръжливо и може да оцелее до 2 денонощия без да се храни. След като влезе в торбата, то захапва млечната жлеза на майката и започва да бозае, като толкова силно се впива, че не може да бъде отделено без да се нарани устата му или майката. Интересно е, че майката контролира времето и количеството мляко което да поеме малкото. Когато малкото поотрасне се сменя постепенно състава на млякото, ако по това време се роди ново, то суче от друга цицка, друг вид мляко. През това време, майката може да носи друг зародиш в латентно състояние, който ще се роди, когато най-голямото му братче стане самостоятелно.

Допълнителни сведения

[редактиране | редактиране на кода]

Разредът е бил много по-голям, но след пристигането на хората в Австралия, преди около 50 000 години, вследствие на дейността им, като лов и унищожение на естествената им среда на обитание (в резултат на огъня), броят им значително намалява.