Рогови
| Рогови | ||||||||
.jpg) Бъчвовидна гъба (X. testudinaria) | ||||||||
| Класификация | ||||||||
| ||||||||
| Научно наименование | ||||||||
Sollas, 1885 | ||||||||
| Синоними | ||||||||
| ||||||||
| Рогови в Общомедия | ||||||||
| [ редактиране ] |
Рогови водни гъби (Demospongiae) са най-големият клас в тип Porifera. Техните „скелети“ са изградени от частици, състоящи се от влакна на протеина спонгин или от минерала силициев диоксид, или и двете. Когато са включени частиците на силициевия диоксид те имат различна форма от тези, на подобните силициеви гъби (Hexactinellida).[1] Demospongiae включват 90% от всички видове гъби и имат предимно леоконидна (виж) структурата.
Повечето от тях са морски обитатели, но някои живеят в сладководни води. Някои видове са ярко оцветени и има голямо разнообразие във формата на тялото, най-големите видове достигат над 1 метър в диаметър[1] Размножават както полово, така и безполово.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Demospongia имат древна история като първите вкаменелости с тях са включени в депозити от прекамбрий от края на криоген (периода „Снежна топка“), където тяхното присъствие е било открито от фосилизирани стерани, въглеводородни маркери, които са характерни за клетъчните мембрани на водните гъби, а не от преки вкаменелости на самите гъби. Те представляват непрекъснат 100 милиона годишен химически запис на изкопаеми демоспонги до края на неопротерозой.[2] Най-ранният риф с водни гъби е датиран към ранния камбрий, представен от малък биохерм (древен органичен риф), изграден от археоциатидис и калцирани микроби в началото на камбрий (около 540-535 Ма), намерени в югоизточната част на Сибир.[3]
Съществуващите Demospongiae са организирани на 14 разреда, които обхващат 88 семейства, 500 рода и повече от 8000, описани видове.
Хупър и ван Соест дават следната класификация на Demospongiae в разреди:[1]
- Подклас Homoscleromorpha Bergquist 1978
- Homosclerophorida Dendy 1905
- Подклас Tetractinomorpha
- Astrophorida Sollas 1888
- Chondrosida Boury-Esnault & Lopès 1985
- Hadromerida Topsent 1894
- Lithistida Sollas 1888
- Spirophorida Bergquist & Hogg 1969
- Подклас Ceractinomorpha Levi 1953
- Agelasida Verrill 1907
- Dendroceratida Minchin 1900
- Dictyoceratida Minchin 1900
- Halichondrida Gray 1867
- Halisarcida Bergquist 1996
- Haplosclerida Topsent 1928
- Poecilosclerida Topsent 1928
- Verongida Bergquist 1978
- Verticillitida Termier & Termier 1977
Все пак молекулярни изследвания показват, че Homoscleromorpha може да не принадлежи в този клас и може да се наложи класификацията да бъде ревизирана.[4]
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Сперматоцити се развиват от трансформацията на хоаноцити, а ооцитите възникват от археоцити. Повторното делене на зиготата се извършва в мезохила и се образува паренхимела, ларва съставена от по-големи вътрешни клетки, заобиколен от малки, външни флагелирани клетки. В резултат ларва навлиза в канала на централната кухина и се изхвърля чрез изходящия ток.
Методи на безполовото размножаване включват, пъпкуване както и формирането на гемули.
.jpg) |
.jpg) |
 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Barnes, Robert D. Invertebrate Zoology. Philadelphia, PA, Holt-Saunders International, 1982. ISBN 0-03-056747-5. с. 105–106.
- ↑ Gordon D, Love et al., Fossil steroids record the appearance of Demospongiae during the Cryogenian period, Nature, 2009
- ↑ Robert Riding and Andrey Yu. Zhuravlev, "Structure and diversity of oldest sponge-microbe reefs: Lower Cambrian, Aldan River, Siberia", Geology 23.7 (July 1995:649-52) doi:10.1130/0091-7613(1995)023<0649:SADOOS>2.3.CO;2
- ↑ C. Borchiellini, C. Chombard, M. Manuel, E. Alivon, J. Vacelet, and N. Boury-Esnault (2004). "Molecular phylogeny of Demospongiae: implications for classification and scenarios of character evolution". Mol. Phylogenet. Evol. 32 (3): 823–37. PMID 15288059.
|
