Dead Can Dance (1981 – 1998)
Dead Can Dance | ||||
Албум на Dead Can Dance | ||||
---|---|---|---|---|
Записан | 1981 – 1998 | |||
Издаден | 19 ноември 2001 | |||
Стилове | Етно Ню ейдж Неокласика Готик Готик рок Средновековна музика | |||
Времетраене | 3:45:04 | |||
Музикален издател | 4AD | |||
Пореден албум | Бокс сет | |||
Продуцент(и) | Брендан Пери Лиса Джерард Джон А. Ривърс | |||
Хронология на Dead Can Dance | ||||
|
Dead Can Dance (1981 – 1998) е бокс сет на австралийското неокласическо/даркуейв/ню ейдж дуо Дед Кен Денс, издаден на 19 ноември 2001 г. и съдържащ четири компакт диска и един видео диск, съдържащ концертното издание на албума Toward the Within. Въпреки че компилацията съдържа множество песни от всички техни официални издания, допълнително са включени доста неиздавани дотогава записи и предишни изпълнения на живо на групата.
Характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки че повечето от песните са взети от предишни издадени албуми, този бокс сет съдържа и голям брой рядкости.
- Frontier (Демо) и The Protagonist първоначално са издадени в компилацията на 4AD от 1987 г. Lonely Is an Eyesore.
- Labour of Love, Ocean, Orion и Threshold са записани за шоуто на Джон Пейлс през 1983 г.
- През 1984 г. последвала Пийл Сесия продуцира версията на Carnival of Light, съдържаща се в този бокс сет.
- Sloth (Radio) е записан за радио и по-късно е издадена студийна версия в соловия албум на Брендан Пери Eye of the Hunter.
- Bylar, композиция на Лиса Джерард и Робърт Пери (братът на Брендан), е взета от изпълнение на живо, записано на 10 юли 1996 г. в Театър „Кесуик“ в Гленсайд, Пенсилвания за общественото радио шоу Echoes. Първоначално е издаден през 1996 г. в The Echoes Living Room Concerts Volume 2.
- Gloridean е наличен преди това само във видеото на Towards The Within, но не се появява в CD версията.
- Sambatiki е издаден преди това като съпътстваща песен в програмата на турнето Spiritchaser.
- The Lotus Eaters е неиздавана досега песен от сесиите за прекратения осми албум на групата.
Песни
[редактиране | редактиране на кода]Всички песни са написани от Дед Кен Денс.
Диск 1
[редактиране | редактиране на кода]- Frontier (Demo) – 1981
- Labour of Love (Radio) – 1983
- Ocean (Radio) – 1983
- Orion (Radio) – 1983
- Threshold (Radio) – 1983
- Carnival of Light – 1984
- In Power We Entrust the Love Advocated – 1984
- De Profundis (Out of the Depths of Sorrow) – 1985
- Avatar – 1985
- Enigma of the Absolute – 1985
- Summoning of the Muse – 1987
- Anywhere out of the World – 1987
- Windfall – 1987
- Cantara – 1987
- In the Kingdom of the Blind the One-eyed Are Kings – 1988
- Bird – 1991
- The Protagonist – 1984
Диск 2
[редактиране | редактиране на кода]- Severance – 1988
- The Host of Seraphim – 1988
- Song of Sophia – 1988
- The Arrival and the Reunion – 1990
- Black Sun – 1990
- The Promised Womb – 1990
- Saltarello – 1990
- The Song of the Sibyl – 1990
- Spirit – 1991
- Yulunga (Spirit Dance) – 1993
- The Ubiquitous Mr. Lovegrove – 1993
- Sloth (Radio) – 1993
- Bylar – 1996
- The Carnival Is Over – 1993
- The Spider's Stratagem – 1993
- The Wind That Shakes the Barley (Radio) – 1993
- How Fortunate the Man with None – 1993
Диск 3
[редактиране | редактиране на кода]- I Can See Now – 1994
- American Dreaming – 1994
- Tristan – 1994
- Sanvean – 1994
- Rakim – 1994
- Gloridean – 1994
- Don't Fade Away – 1994
- Nierika – 1996
- Song of the Nile – 1996
- Sambatiki – 1996
- Indus – 1996
- The Snake and the Moon (Edit) – 1996
- The Lotus Eaters – 1998
Disc 4
[редактиране | редактиране на кода]- Toward the Within – концертен запис
Състав
[редактиране | редактиране на кода]- Ричард Ейвисън – тромбон
- Тони Айрес – тимпани
- Джон Бонар – перкусии, аранжор, клавишни, вокали, виола
- Чарли Буи – помощник инженер
- Питър Бърк – перкусии, клавишни
- Сара Бъкли – виола
- Ги Шарбоно – инженер, смесване
- Андрю Клакстън – туба, клавишни, тромбон (бас)
- Мартин Коли – инженер
- Каролин Костин – цигулка
- Дед Кен Денс – аранжимент, продуценти
- Джон Дент – мастъринг
- Пол Ериксън – бас
- Димитри Ерлих – интервюиращ
- Гюс Фъргюсън – виолончело
- Тони Гамадж – виолончело, виолончело
- Пиеро Гаспарини – виола
- Лиса Джерард – перкусии, вокали, инструменти, янгцин
- Джо Гилингам – инженер
- Дейл Бъфин Грифин – продуцент
- Алисън Харлинг – цигулка
- Ланс Хоган – китара, перкусии, китара (бас)
- Саймън Хог – тромбон
- Андрю Хътън – сопран (вокал)
- Ребека Джаксън – цигулка
- Паскал Яфет – перкусии
- Кени Джоунс – инженер
- Мартин Макгарик – виолончело
- Джейсън Мичъл – Мастеринг
- Rónán Ó Snodaigh – перкусии, вокали
- Брендън Пери – китара, перкусии, вокали, хърди-гърди, инструменти
- Робърт К. Пери – бузуки, перкусии, дървени духови инструменти, уиленови тръби
- Джеймс Пинкър – перкусии, тимпани
- Рено Пион – турски кларинет
- Джон А. Ривърс – продуцент, мастъринг
- Андрю Робинсън – цигулка
- Ан Робинсън – цигулка
- Емлин Сингълтън – цигулка
- Джон Сингълтън – Тромбон
- Петер Улрих – перкусии, барабани, тимпани, барабани (snare)
- Рут Уотсън – обой
- Скот Роджър – бас
- Джон Уилет – Превод
- Греъм Ууд – дизайн, фотография
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dead Can Dance (1981–1998) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|