Colt M1911
Colt М1911 | |
Colt М1911 и Beretta 92 | |
Страна | САЩ |
---|---|
Тип | пистолет |
История на производство и служба | |
Изобретател | Джон Браунинг |
Създаване | 1906 |
Производител | Springfield Armory, Remington, Savage, Winchester, North Americam Arms и др. |
Производство | 1911 |
На въоръжение | 1911 – 1985 |
На служба при | САЩ и др. |
Произведени бройки | ок 2,5 млн. до края на ВСВ |
Габаритни характеристики | |
Маса | 1105 g |
Дължина | 210 mm |
Дължина на цевта | 127 mm |
Работни характеристики | |
Действие | полуавтоматичен, къс ход на цевта |
Пълнител | пълнител – 7 патрона |
Боеприпаси | .45 Automatic Colt Pistol |
Начална скорост | 253 m/s |
Colt М1911 в Общомедия |
Colt М1911 е модел полуавтоматичен пистолет, калибър .45 ACP,[1] който е на служба във въоръжените сили на САЩ от 1911 до 1985 г. и участва в почти всички големи военни конфликти на XX век.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Colt М1911 е конструиран от Джон Браунинг, като е развит на базата на по-ранните модели М1900, М1902 (.38 калибър) и М1905 за по-големия калибър .45.[3] На 28.12.1906 г. със заповед на военния министър на САЩ е назначен специален съвет от офицери, чиято задача е да избере ново лично оръжие на военния състав. Съветът разглежда всички оръжия .45 калибър сред които са пистолетите Colt, Luger, Savage, Knoble, Bergmann и White-Merrill, както и револвери Colt и Smith&Wesson и уникалния автоматичен револвер на Webley-Fosbery. Образци от тези оръжия са поставени на изпитания, включващи тестове за издръжливост на прах, ръжда, за точност, за функциониране и много други, имащи за цел да определят кой е най-подходящ за военни нужди. През 1907 г. съветът приключва работата си и всички, с изключение на Colt и Savage, са изключени от по-нататъшно разглеждане. Провеждат се изпитания с пистолетите на Colt и Savage, които показват, че все пак те не покриват поставените изисквания в желаната от съвета степен и поради това Департаментът по въоръженията назначава серия от допълнителни експерименти и неофициални тестове, които завършват с назначаването на нов съвет по избора. Той се свиква през март 1911 г. и окончателно приема автоматичният пистолет .45 на Browning-Colt за официално оръжие на американските въоръжени сили като му надава официалното наименование US Pistol, Caliber .45, Model of 1911.
Бойна употреба
[редактиране | редактиране на кода]Бойното кръщение на М1911 е във Филипините и при експедицията през 1916 г. на ген. Пършинг в Мексико за преследване на Панчо Виля. Пистолетът взема участие в Първата световна война, Втората световна война (големи количества от него са доставени на СССР и получава отлични отзиви от съветските войници), воюва в Корея и Виетнам, както и в операцията Пустинна буря срещу Ирак.[4] През 1985 г. е заменен от Beretta 92 като лично оръжие на военния състав след 74 години служба.
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]Заключването на затворната система е по известния „браунингов“ начин и представлява напречни ребровидни издатъци в горната част на цевта, влизащи в канали с аналогична форма от вътрешната страна на затворния блок. Те се придвижват назад на около 47 mm, след което цевта (захваната за задната си част за рамата с обица), пропадайки надолу, прекратява движението си (затова някъде се нарича „люлееща се“) и се отключва, тъй като издатъците излизат от каналите. Това позволява затворът самостоятелно да измине остатъка от пътя назад и да изхвърли изстреляната гилза. Пружината в пълнителя е тласнала следващия патрон нагоре така, че той да може да бъде подбран, и по пътя на затвора напред малък стопор го подава в затворната част. Ударникът е тип открито чукче, а изстреляните гилзи се изхвърлят направо нагоре. В задната част на ръкохватката има втори, автоматичен „инстинктивен“ предпазител, който се деактивира след обхващане от дланта на стрелящата ръка.
През 1926 г. след модификация на М1911 се появява М1911 А1, който е по-удобен за ползване и по-устойчив на износване. Има по-широка мушка, удължена опашка на петлето, скъсен спусък, закръглен кожух на бойната пружина, опростена насечка на чирените, вдлъбнатини в рамата зад спусъка за удобство на показалеца и удължена опашка на предпазителя над ръкохватката.
От 1970 г. компанията Colt започва производството на пистолети Серия 70, различаващи се по конструкцията на втулката, държаща дулната част на цевта в затвора, което подобрило точността на стрелбата.
През 1983 г. започва производството на Серия 80, които имат автоматичен предпазител, блокиращ ударника до пълното натискане на спусъка.
Боеприпаси
[редактиране | редактиране на кода]М1911 използва патрон калибър 11,43 mm, който е щатен американски боеприпас от 1911 г., но се използва още от 1907 г. Патронът .45 Automatic Colt Pistol (ACP) за времето си се счита за един от най-мощните и с добра балистика боеприпас, широко разпространен и в други страни, особено в Централна и Южна Америка. Във войските на Великобритания са използвани два типа патрони със същия калибър – MK 1Z, който за кратко време е произвеждан и в Австралия (от 1940 до 1942 г.) и MK 2Z, който е точно копие на стандартния американски патрон.
Производство
[редактиране | редактиране на кода]Между 1912 и 1918 г. за американските военни са произведени около 500 000 пистолета модел 1911. Допълнително са произведени и някои по-добре обработени модела, направени за гражданския пазар. Colt М1911 се произвежда и до днес от Springfield Armory. Производители са още Remington, Savage, Winchester, North Americam Arms и др., а през периода 1917 – 1933 г. пистолетът е произвеждан и в Норвегия. Remington-UMC е произвел 21 698 пистолета Colt Model 1911 за американската армия по време на Първата световна война. След войната Remington не продължават производството, защото Colt държи патента. Впоследствие фирмата дори не остава в бизнеса с пистолети и револвери, а управата ѝ решава да съсредоточи производството си върху спортни пушки и гладкоцевни оръжия. Все пак през Втората световна война в Remington се произвеждат 949 хил. екземпляра пистолети М1911. До края на Втората световна война са произведени около 2,5 млн. единици.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Pistol, Caliber .45, Automatic, M1911 Technical Manual TM 9-1005-211-34 1964 edition. Pentagon Publishing, 1964. ISBN 978-1-60170-013-1.
- ↑ Vickers Guide: 1911, Volume 1 (Standard Edition)
- ↑ Ayoob, Massad. The Gun Digest Book of Combat Handgunnery. Gun Digest Books, 2007. ISBN 978-0-89689-525-6. с. 7.
- ↑ Campbell, Robert K. The Shooter's Guide to the 1911: A Guide to the Greatest Pistol of All Time. Gun Digest Books, 2011. ISBN 978-1-4402-1434-9. с. 99.