Causa donandi
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Кауза донанди (на латински: Causa Donandi) е термин от Римското право, касаещ правния статут на дарението.
То е свързано с волевия елемент у дарителя, посредством неговия акт, чиито престационен характер е именно действието Donandi Causa, когато волезаявителя не преследва изпълнението на известно задължение или придобиване на нечие имущество, акции или облигации, а именно цели да достави имуществена полза (Animus Donandi)[1] някому, без да търси насрещно действие (еквивалент) за себе си. Causa Donandi свършва там, където започват Causa Solvendi и Causa Acqvirendi. Само по себе си Causa Donandi е действието на възможно и реализуемо, окончателно предоставяне (вливане) на безвъзмездно даденото в патримониума на получателя.[2]
Договорът за дарение изисква единство на две насрещни волеизявления съгласно общите договорни правила и не би могло да се говори за реализирано и осъществено Donatio[3] при липса на съгласие от насрещната страна (Neque donationem sine acceptione intellegi passe).[4] Causa Donandi няма да има, когато липсва съгласието на дарения (expresis verbis).
Безвъзмездния характер на Causa Donandi и силата на едностранната правна сделка бихме могли да открием и в сега действащия ЗЗД, чл. 225 – 227. При това, Donatio е договор, при който е допустима отмяна, като условията при които тази хипотеза би се проявила са numerus clausus.[5]
Modus. Съществуват някои модалитети, под чиято тежест дарението може да съществува. Donatio Sub Modo.[6]
Все пак, тежестта не може да се приравнява на правно задължение, това би трансформирало Causa Donandi в двустранен договор, след като е уговорен modus. Допустимо е modus-ът да представлява стипулация в полза на трето лице.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Учебник по българско гражданско право, Том II, част II, Ст. Главанаков, 1930 г.
- ↑ Облигационно право, Поля Голева
- ↑ Облигационно право, Хайнрих Тице, 1933 г.
- ↑ Гражданско право. Обща теория за задълженията и договорите, Бодри-Лакантинери, 1920 г.
- ↑ Общо учение за облигационното право, Александър Кожухаров
- ↑ Марсел Планиол, Елементарно ръководство по Гражданско право. Второ издание, 1930 г.
Внимание: Уикипедия НЕ е юрист и не дава правни съвети! Възможно е статията да съдържа непълна или неточна информация! Ако имате нужда от правна помощ, моля, обърнете се към професионален юрист (например адвокат, прокурор, съдия, юрисконсулт, нотариус или университетски преподавател по право). |