Carcharhinus altimus
(пренасочване от Carcharhinus obscurus)
| Carcharhinus altimus | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||
 Почти застрашен[1] | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
(Springer, 1950) | ||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Carcharhinus altimus в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Carcharhinus altimus е вид пилозъба акула от семейство Сиви акули (Carcharhinidae).[2][3][4]
Разпространение и местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Видът е разпространен в Австралия, Бахамски острови, Бразилия, Венецуела, Гамбия, Гана, Египет, Еквадор, Еритрея, Йемен, Индия (Керала и Тамил Наду), Испания, Китай, Колумбия, Коста Рика, Кот д'Ивоар, Куба, Мадагаскар, Малдиви, Мексико (Наярит, Синалоа, Сонора и Халиско), Никарагуа, Саудитска Арабия, САЩ (Флорида и Хавайски острови), Сенегал, Сиера Леоне, Судан, Филипини и Южна Африка (Източен Кейп).[2]
Среща се на дълбочина от 187,5 до 455 m, при температура на водата от 10,3 до 17,4 °C и соленост 35,2 – 36,2 ‰.[5]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]На дължина достигат до 3 m, а теглото им е максимум 167,8 kg.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Carcharhinus altimus (Springer, 1950). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б Carcharhinus altimus (Springer, 1950) // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 1 февруари 2015. (на английски)
- ↑ Carcharhinus altimus (Springer, 1950) // Catalogue of Life: 2015 Annual Checklist. Посетен на 4 юни 2015.
- ↑ Carcharhinus altimus (Springer, 1950) // Integrated Taxonomic Information System. Посетен на 1 февруари 2015.
- ↑ а б Carcharhinus altimus // Encyclopedia of Life. Посетен на 2 юни 2015. (на английски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Compagno, L.J.V. Checklist of living elasmobranchs. p. 471-498. In W.C. Hamlett (ed.) Sharks, skates, and rays: the biology of elasmobranch fishes. Johns Hopkins University Press, Maryland., 1999.
- Eschmeyer, William N., ed. Special Publication of the Center for Biodiversity Research and Information, no. 1, vol 1-3. San Francisco, California, USA, California Academy of Sciences, 1998. ISBN 0-940228-47-5. с. 2905.
- Robins, Richard C., Reeve M. Bailey, Carl E. Bond, James R. Brooker, Ernest A. Lachner, et al. American Fisheries Society Special Publication, no. 12. Bethesda, Maryland, USA, American Fisheries Society, 1980. с. 174.
- Compagno, Leonard J. V. Sharks of the Order Carcharhiniformes. Princeton, New Jersey, USA, Princeton University Press, 1988. ISBN 0-691-08453-X. с. xxii + 486.
- Robins, Richard C., Reeve M. Bailey, Carl E. Bond, James R. Brooker, Ernest A. Lachner, et al. American Fisheries Society Special Publication, no. 20. Bethesda, Maryland, USA, American Fisheries Society, 1991. ISBN 0-913235-70-9. с. 183.
- Claro, Rodolfo, Kenyon C. Lindeman, and Lynne R. Parenti. Ecology of the Marine Fishes of Cuba. Washington, DC, USA, Smithsonian Institution Press, 2001. ISBN 1-56098-985-8. с. 253.
- Nelson, Joseph S., Edwin J. Crossman, H. Espinosa-Perez, L. T. Findley, C. R. Gilbert, et al., eds. American Fisheries Society Special Publication, no. 29. Bethesda, Maryland, USA, American Fisheries Society, 2004. ISBN 1-888569-61-1. с. ix + 386.
