Направо към съдържанието

Carcharhinus cautus

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Carcharhinus cautus
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Хрущялни риби (Chondrichthyes)
разред:Пилозъби акули (Carcharhiniformes)
семейство:Сиви акули (Carcharhinidae)
род:Същински сиви акули (Carcharhinus)
вид:C. cautus
Научно наименование
(Whitley, 1945)
Разпространение
Carcharhinus cautus в Общомедия
[ редактиране ]

Carcharhinus cautus е вид пилозъба акула от семейство Сиви акули (Carcharhinidae).[2][3][4]

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Видът е разпространен в Австралия (Западна Австралия, Куинсланд и Северна територия), Папуа Нова Гвинея и Соломонови острови.[2]

Среща се на дълбочина около 15 m.[5]

На дължина достигат до 1,5 m.[5]

Продължителността им на живот е около 16,4 години.[5]

  1. Carcharhinus cautus (Whitley, 1945). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. а б Carcharhinus cautus (Whitley, 1945) // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 1 февруари 2015. (на английски)
  3. Carcharhinus cautus (Whitley, 1945) // Catalogue of Life: 2015 Annual Checklist. Посетен на 4 юни 2015.
  4. Carcharhinus cautus (Whitley, 1945) // Integrated Taxonomic Information System. Посетен на 1 февруари 2015.
  5. а б в Carcharhinus cautus // Encyclopedia of Life. Посетен на 2 юни 2015. (на английски)
  • Compagno, L.J.V. Checklist of living elasmobranchs. p. 471-498. In W.C. Hamlett (ed.) Sharks, skates, and rays: the biology of elasmobranch fishes. Johns Hopkins University Press, Maryland., 1999.
  • Eschmeyer, William N., ed. Special Publication of the Center for Biodiversity Research and Information, no. 1, vol 1-3. San Francisco, California, USA, California Academy of Sciences, 1998. ISBN 0-940228-47-5. с. 2905.
  • Compagno, Leonard J. V. FAO Fisheries Synopsis, no. 125, vol. 4, pt. 2. Rome, Italy, Food and Agriculture Organization of the United Nations, 1984.