Безоаров козел
Безоаров козел | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Почти застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Erxleben, 1777 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Безоаров козел в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Безоаровият козел (Capra aegagrus), известен още като безоаров козирог, брадат козирог или егагър, се смята за дивия предшественик на Домашната коза (Capra hircus или Capra aegagrus hircus). В някои източници се определя и като дива разновидност на козата: Capra hircus aegagrus;[2] или като подвид Алпийски козирог: Capra ibex aegagrus. Спорове се водят и около класификацията на дивите козли от остров Крит (Capra aegagrus creticus). Напоследък битува мнението, че те са по-скоро вторично подивели домашни кози, отколкото местни безоарови козли.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Безоаровият козел се среща във високопланинските райони на Предна Азия: от Пакистан и Афганистан в Иран и Кавказкия регион (Армения, Азербайджан, Грузия, Южна Русия), до Югозападна Турция. През древността се е срещал и в пределите на България.
Обща характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Дължина на тялото 120 – 160 cm, височина в холката 70 – 100 cm. Мъжките имат характерна дълга черна брада и големи, извити дъговидно и леко встрани рога. Окраската на безоаровия козел е кафеникава, с характерна черна ивица през плещите и отстрани на корема. Предните страни на краката и опашката също са черни, а задните страни на краката и корема – бели. Около очите, на шията и отстрани на тялото има характерни светли области.
Безоаровите козли се срещат в скалисти високопланински райони, но понякога слизат и по гористите склонове. Избягват райони със засилено човешко присъствие. Мъжките обикновено живеят сами, а женските се събират с малките си на неголеми стада (до 15 животни). Излизат на паша рано сутрин и привечер, а през деня си почиват в скални ниши или пещери с добра видимост към околността.
Подвидове
[редактиране | редактиране на кода]- Capra aegagrus aegagrus – Безоаров козел
- Capra aegagrus blythi – Синдски див козел
- Capra aegagrus chialtanensis – Чилтански див козел
- Capra aegagrus cretica – Критски див козел
- Capra aegagrus hircus – Домашна коза
- Capra aegagrus pictus – Цикладски див козел
- Capra aegagrus turcmenica – Туркменски див козел
Природозащитен статус
[редактиране | редактиране на кода]Безоаровият козел е вписан в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като уязвим вид[3].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Capra aegagrus (Erxleben, 1777). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2022-10-04.
- ↑ Capra aegagrus (IUCN Red List of Threatened Species, 2008)
|